Боби Вълчев представя първото си лятно турне на свещи – продължение на внушителния концерт от миналата година и последвалите коледни издания през зимата. Програмата включва три концерта на открито: 14 юни в Бургас, 20 юни във Варна и 4 август в Пловдив. Хилядите свещи, живото изпълнение и подбраните локации оформят характерния почерк на проекта. Заедно с Боби на сцената ще бъде Биг Бенд Пловдив, а във всеки град ще участват и специални гости. В това интервю той разказва за вдъхновението зад идеята, за връзката между музика и място и за онова, което иска хората да отнесат със себе си.
Какво могат да очакват хората от лятното ти турне тази година?
Това ще бъде първото ми лятно турне и съм искрено развълнуван. Заедно с Биг Бенд Пловдив, за пръв път ще представя концертите на свещи в Бургас и Варна – събития, каквито досега не са се провеждали на тези сцени. Към тях ще се присъединят певицата Ива Георгиева, позната от „Гласът на България“, и цигуларката Таня Тингарова. Заключителният концерт ще се състои в Пловдив, на сцената на Античния театър, където се завръщам за втори път. Именно там специален гост ще бъде Клод Джей Уудс – изключителен музикант от Съединените американски щати, част от легендарната група Earth, Wind & Fire и мой личен приятел.
Как се роди идеята за концертите на свещи?
Всичко започна с едно събитие в Обединените арабски емирства, където свирих на роял, обграден от свещи. По време на концерта станах свидетел на предложение за брак. Тогава видях как тази светлина докосва хората – колко дълбоко им въздейства. Казах си, че трябва да споделя това преживяване с повече хора. За мен този формат не е просто концерт – това е пътуване във времето, към нещо по-истинско и неподправено. Без екрани, без прожектори – само жив пламък и музика, такава, каквато идва от сърцето.
Миналата година сцената беше осветена от над 17 000 свещи. Какво беше усещането и как ще надградиш това тази година?
Това беше един от най-силните моменти в живота ми. След повече от година подготовка, когато излязох на сцената на Античния театър в Пловдив, всичко – публиката, светлината, музиката – надмина и най-смелите ми очаквания. Малко преди началото заваля дъжд, но спря точно навреме. Приемам го като знак. Тази година ще надградим – с повече авторска музика, с гост-изпълнители и с нови сцени в различни градове. Надявам се всяка следваща година да добавяме още точки на музикалната карта.
Как подбираш местата за концертите?
Избирам сцени, които носят душа – като Летните театри в Бургас и Варна и Античния театър в Пловдив. Това са пространства с памет, в които съм бил като зрител и които оставят следа. Вярвам, че атмосферата на мястото е не по-малко важна от самата музика. Искам публиката да усети магията не само чрез звука, а и чрез светлината и пространството около себе си. За мен добрата сцена не е фон – тя участва, съпреживява, диша заедно с музиката.
Имаш ли мечтана локация?
О, да. Белоградчишките скали, връх Шипка, пещерата Проходна – известна още като „Божиите очи“ – са места с изключителна енергия. Мечтая да представя концерт на всяко от тях. Те не са просто природни забележителности, а пространства с дух и сила, които могат да превърнат едно музикално събитие в дълбоко преживяване.
Какво е усещането да наблюдаваш публиката в този тип концерти?
Изключително е. Виждам как се променят лицата на хората – как се отпускат, как навлизат в друго вътрешно състояние. Това не е просто концерт, а преживяване. И аз усещам тяхната енергия – това е връзка. Особено силно беше в Пловдив, когато започнаха да пеят с мен. Не очаквах, че толкова много хора познават джазовите песни. Беше като на стадион – но в най-светлия, най-вдъхновяващия смисъл на думата.
Има ли история, която ще помниш винаги?
Имам две истории. Първата беше на Бунарджика – по време на самия концерт скъсах панталона си. Наложи се импровизация, разбира се, и всичко мина с усмивка. Втората беше в Античния театър – точно преди началото заваля дъжд и до последно не беше ясно дали изобщо ще има концерт. Но облаците се отдръпнаха в последния момент и всичко се случи. А когато се случи въпреки препятствията – вълнението е в пъти по-силно. Тези моменти остават с мен.
Какво те вдъхновява най-много, когато създаваш музика?
Аз намирам вдъхновение в най-обикновени неща – в чаша вода, в изгрева, в тишината. Природата ме зарежда – пустинята, морето, гората. Вдъхновяват ме и срещи с хора, с които споделяме общ поглед – към музиката, към живота. За мен вдъхновението идва отвътре, и ако носиш готовност да го приемеш, ще го откриеш навсякъде.
Мислиш ли, че джазът има нова публика днес?
Да! Младите усещат джаза, но често не подозират, че това, което слушат, е именно джаз. Понякога им се представя като нещо сложно и недостъпно, а той всъщност е топъл, искрен и дълбоко емоционален. Истинският джаз е близо до сърцето. Вярвам, че ако го поднесем по разбираем и човешки начин, все повече хора ще го припознаят и ще го заобичат.
Как би обяснил джаза на човек, който не го е слушал?
Джазът е свобода. Той никога не е един и същ. Винаги се променя – с мига, с усещането, с това, което носи сцената. Една и съща мелодия звучи различно всеки път. Именно това го прави толкова магичен – не можеш да го уловиш, можеш само да го изживееш тук и сега.
Има ли стилове извън джаза, които те вдъхновяват?
Много обичам блус и рок – особено класическия блус. Сред любимите ми изпълнители са Би Би Кинг и Ерик Клептън. От по-съвременните – Джон Майер, който по удивителен начин улавя духа на онова време и го пренася в днешния ден.
Какво би искал хората да отнесат със себе си от концертите?
Искам да отнесат със себе си чувството. Да запомнят усещането за нещо истинско, топло, човешко. Да си тръгнат по-свързани със себе си и с другите. И този спомен да остане с тях – поне до следващия концерт.
Събития: https://www.facebook.com/Bobbyvalchevofficial/events/?id=100064781509747&sk=events
