Запозна ни моята приятелка Ева. Срещнахме се през лятото, на плажа, когато косите ни са пълни с пясък, а очите ни – със слънце. Сега обаче, когато есента е хладна, а ноември – срамежливо-сив, с Георги решихме да си поговорим за изкуството, за града и за театъра, а на теб оставяме да ги видиш през очите на актьора.
Здравей, Георги! Как започна денят ти?
Една лъжица ленено семе и три лъжици кисело мляко.
Помниш ли първата си среща с изкуството?
Не. Понякога е много полезно да забравяме. Но пък помня една съдбоносна среща с изкуството. Беше по време на снимките за видеоклип на моя приятел Honn Kong. Има срещи, към които душата ти крачи, дори и да не осъзнаваш, че се движиш.
Актьор е да си…?
Чувствителен, любопитен, търсещ, обичащ…
Кое е най-голямото ти предизвикателство на сцената?
Да напусна пространството на своя комфорт и да успея да пребивавам съзнателно в това често пъти некомфортно пространство.
Сподели ни коя е твоята любима спирка в София…
„Шишман“ и „Графа“ (преди ремонта).
Разкажи ни най-красивата история, която ти се е случвала?
Най-красивата история, която ми се е случвала, е моето раждане. Всяка следваща е следствие от тази първа вселенска магия. Припомням си това преди преследването на „най“ нещата.
В кои представления можем да те гледаме?
„Което остава“ и „Сбогом, Йохан Райс“, с премиера на 12.12.2018 г. в Червената къща. Заповядайте.
Сподели ни една своя мечта?
Да намирам себе си. И когато това се случи, да имам желанието да се преоткривам.
+ Бонус: Да се родя отново и да помня (не го разбирайте буквално.)
Автор и фотограф: Цветана Бонева
