В нашата рубрика „Кое е това момиче“ в четвъртък ви срещаме с една дама, която вярваме, че много от вас ще разпознаят, а именно – актрисата Ева Данаилова. Днес тя ни разказва повече за живота между София и Русе, тъй като играе роли на сцените на два града в България, както и за любовта към театъра, с който се запознава още на пет годинки. Ще научите и повече за новото представление „Хора, места и вещи“, чиято премиера предстои на 17 март…
Здравей, Ева! Радвам се, че взимаме интервю от теб, защото си ни любимка сред актрисите. Къде те намираме?
В колата. Доста от времето ми минава в нея, защото пътувам често между различни градове за репетиции и представления. Но всъщност има нещо особено приятно в това – да наблюдаваш как се сменят пейзажите, да си в движение и да имаш време за размисъл.
Кога разбра, че театърът е „твоето нещо“?
От малка обичам театъра. Бях на пет години, когато за първи път играх на сцена в мюзикъла “Мечо Пух”. Много ми харесваше усещането, че едновременно си играеш и забавляваш публиката, а в същото време можеш и да ѝ помогнеш – като я разсмееш, разплачеш или я накараш да се замисли. Със сестра ми редовно си измисляхме представления и домашни шоупрограми. Винаги, когато четях книга, си я представях като театрална постановка. Може би затова след актьорството естествено ме привлече и режисурата. В театралната академия осъзнах, че театърът е нещо повече от изкуство – той има мисия.
Лесно ли се живее в семейство на актьори? Знаем, че баща ти, Енчо Данаилов, и майка ти са актьори. Какво си наследила от тях?
Да израснеш в семейство на актьори е едновременно богатство и предизвикателство. От тях съм наследила не само любовта към театъра, но и разбирането, че той не е просто сцена и аплодисменти, а начин да достигнеш до хората, да им дадеш нещо ценно. Театралната педагогика винаги е била част от професионалния път на родителите ми, а аз имах щастието да работя със студенти от класа на проф. Ивайло Христов в НАТФИЗ – мой театрален педагог и ментор. Процесът по създаването на спектаклите „Диканка“ и „Опера за три гроша“ с тях ми донесе голямо удоволствие и удовлетворение.
Любима ни беше в сериала „Вина“, а сега ще имаме възможност да те гледаме и на сцената на 17 март в „Хора, места и вещи“. Разкажи ни малко повече за спектакъла.
„Хора, места и вещи“ е въздействащ и емоционален спектакъл. Това е пиеса за зависимостите – не само към веществата, но и към миналото, към лъжите, в които се самоубеждаваме, към ролите, които играем в живота. Ема, героинята ми, е актриса, бунтарка, която бяга от проблемите си, докато не си ги признае и не реши да се изправи срещу тях. Текстът на Дънкан Макмилан е остър, увлекателен и болезнено честен. Режисурата на Боян Иванов представя много интересна и честна перспектива към историята, а целият екип и всички прекрасни актьори от трупата на русенския театър влагат страшно много енергия и лично отношение към този проект.
Защо хората да дойдат и да ви гледат?
Защото този спектакъл не просто разказва история, а отваря важни теми, които засягат всички ни. Говорим за зависимостите в най-широкия им смисъл – за бягството от реалността, за страха да бъдем себе си, за нуждата от прошка, включително към самите нас. Искаме да предизвикаме публиката не само да гледа, но и да усеща, да мисли, да се припознае в героите. Всеки от нас има своите лични борби и заслужава подкрепа, когато е решил да се променя за добро.
Знаем, че вече си част от Русенския театър – къде живееш в момента?
Живея на път. Разделям времето си между София, където участвам в спектакли на Народен театър „Иван Вазов“, Русе, където работя върху постановки в Драматичен театър „Сава Огнянов“, а любовта ме води и към Пловдив. Всеки град носи различна енергия, различна публика, различни срещи.
Как съчетаваш репетициите с личния живот?
Работата в театъра и новите проекти отнемат голяма част от времето ми, но съзнателно се опитвам да отделям време за себе си и за хората, които обичам. Не винаги е лесно, но се уча да намирам баланс – между сцената и почивката, между професионалните дейности и личните инициативи, между работата и тишината, която също е важна. Скоро със съмишленици създадохме сдружение „Пазачите“, което събира невероятни творци като Елин Рахнев, Георги Георгиев (група „Остава“), Мая Бежанска, Райна Димитрова и Ангел Петров. С него ни предстоят много смислени инициативи. Избягвам да казвам, че професионалните ми дейности са работа, предпочитам да ги наричам творчество.
Как преминава един твой ден?
Покрай „Хора, места и вещи“ се старая да избягвам собствените си зависимости и да се грижа повече за себе си – ограничих кафето, тестените и захарните изделия, замених ги с по-здравословни алтернативи. Освен това се фокусирах върху движение и физическа подготовка. Работя върху ролята си и в по-широк психологически аспект – задълбах в темата за зависимостите, четох много по въпроса, наблюдавах, анализирах. Задължително отделям минути за тишина, съзерцание, почивка. Винаги, когато мога се стремя да се радвам на срещи с близките. Вечер обичам да се разхождам, да чета или да гледам филм.
Коя е последната книга, която прочете?
„Играещият човек“ на Стефан Мавродиев – книга, която горещо препоръчвам.
А филм?
Гледах доста филми, за да се подготвя за ролята на Ема. Изгледах отново „Трейнспотинг“ и няколко заглавия по препоръка на режисьора Боян Иванов. Най-силно впечатление ми остави „Премиерата“ на Касаветис – филм за актриса в криза, която се бори със собствените си демони. История, която силно резонира с темите в „Хора, места и вещи“.
И не на последно място – какво да очакваме от теб в професионален план през идните месеци?
Освен „Хора, места и вещи“, в Русе участвам в няколко спектакъла и ни предстоят турнета в страната. „Странна случка с куче през нощта“ ще се играе в София на 20 март и в Пловдив на 31 март. В Народния театър продължавам да играя в „Орфей“ и „Вуйчо Ваньо“. А новата инициатива, която ме вълнува най-много, са предстоящите творчески срещи с младежи, където ще разгледаме как актьорството помага не само в театъра, но и в живота.
