Теодор Лозанов е известен със сърцатите си илюстрации, които не може да не разпознаеш, ако поне веднъж си видял. Приятелите му, а и самият той, го описват като независим, а ние – като един от най-интересните хора на града. Отказва да бъде поставен в рамките на хипстъра, а търси себе си и реализацията си. Сам е избрал да е наивен, но знае, че все някога ще трябва да стане реалист.
Пон де интервю!
Приликата между теб и героите на илюстрациите е очевидна, но ми направи впечатление, че те рядко се усмихват. Защо така?
Не е нарочно – рисувам по усещане, както ми харесва. Водя се от ежедневни ситуации, гаджета, приятели – любов/живот. Нормалните неща. Думите не са ми сила, затова избрах да говоря по този начин. От друга страна казват, че човек рисува това, което познава. Явно се познавам добре. Може и да съм егоцентрик или света ми да е много тесен, не зная. Защо не са усмихнати? Ще се усмихнат когато трябва.
Въпреки това често има думи в нарисуваното. Не беше ли казал другаде, че те са скрит код, който трябва да разберем?
Не трябва да се разгадават, не е непременно. Рисунката или ти харесва, или не- простичко е. Не е за всеки. Слагам неща, които са важни за мен или за човека, който ме е провокирал. Рисувам това, което искам да кажа – всяка чертичка значи нещо.
Харесва ли ти да виждаш свои неща из София?
Разбира се! Но има неща, които ме радват много повече – около изложбата Алиса на Теодор Лозанов имаше базар, на който ме поканиха да мина, ако имам свободно време. Дойде едно малко момиче, което разказа как майка й е обещала да купи някаква много специална тетрадка, ако се престраши да се запознае с мен и поиска да й нарисувам нещо. Имаше две хлапета, много запалени, които си изрязвали каквото намерят отпечатано и лепели по стените в стаята си. Баща им някак добре го понасяше.
(Това под секрет- тези дни ще изненадам едно момиче. Работи в бар. Ще й занеса рисунката лично, тя няма никаква представа. Дано се зарадва 🙂 )Заради такива неща си заслужава- на някой явно му пука.
Алиса беше голям успех – може ли да очакваме скоро друга твоя изложба?
И аз не зная вече, ставам все по-хаотичен. По-скоро не. Не се чувствам готов, а и не бих го направил ‘за спорта’ или за печалба. Не харесвам нещата да се правят насила или за отмятане на чавки. Предпочитам да си го изнеса както на мен ми харесва и когато му е времето. Имам идея за илюстрации по Майстора и Маргарита, но не зная кога ще случи.
А в момента с какво се занимаваш?
Много неща, не скучая. Завършил мода и графичен дизайн и опитвам да балансирам между двете. Доскоро бях част от екипа на модна марка, вече не съм. За добро. От себе си дадох половин година, всичко друго оставих назад, което беше грешка. Излязох си от елемента, както се казва 🙂 . В момента се събирам бавничко.
Сега работя по проект за голяма автомобилна компания, нов телевизионен сериал, а следващата седмица започвам работа по нещо много приятно- колаборация със симпатяги от лондонското Сохо, дрешки. Предстои ми работа с марка за спортни обувки, но то ще се чуе щом му дойде времето.
Встрани от това ми се занимава с видео и анимация. Дебилен пример- клипът на Сони Бонанза. Молете се да не пропея!
Какво ще кажеш за българската поп култура?
Много ми се слуша българска музика. Дават ми се пари за българска музика! На фона на малкия ни пазар и кадърните хора, е много неприятно как до нас не достигат по-добрите неща. Не ми допада американския модел с “инкубатор на звезди” , защото превръща изпълнителя в пеещ манекен и резултата е полуфабрикат. Има смислени хора, но те сякаш остават на градско ниво, защото машинката бута отгоре своите продукти. Не зная дали има българска поп култура.
А ти къде срещна твоите смислени хора и приятели?
Влак, зима. Още се пушеше- гнусно. Там срещнах Силвия- главен редактор на списание Грация към момента, и говорихме 3 часа за Бионсе. Покрай нея се запознах с останалите и станахме банда. Имаме и име, но не искам да го казвам, защото така (ще ме набият)!
Приятелите ми са страхотни, сериозен съм. Нямам никаква представа как ме търпят- аз съм малко особен.
Да поговорим малко за илюстрациите:
Хайде да опитаме! Ще си призная нещо- не обичам много да ги обяснявам, защото не мисля докато ги рисувам, а и са много лични. Общото- гаджета. Всеки си има слабо място 🙂
Много ОКчета – донякъде се е примирил с някаква ситуация. Заради социалните мрежи ОК не значи нищо. ОК вече не е ОК. Сърцата и цветовете говорят за нещо наивно и романтично. Раничката- молив (много използван, няма и гума- нещо вече се е изхабило, не може и да се поправи)+ракета (може да е стремеж към нещо или…не зная…това, вече изхабеното, е можело да те заведе някъде)
Тук положението е много сходно. Играта беше с някакво гадже. Продадох я на едно момиче от Чехия и докато я прибирах се сетих, че има някакви скрити думи в тениската, които обаче не можах да намеря.
Тази е последната свързана с гадже. Бяхме на кръстопът, даже по-скоро “двупът”. Истината е на лявата ръка.
Ако искаш да звуча много интересно мога да започна да обяснявам как изкуството може да се обърне срещу теб, че си притиснат от ситуации… Как този молив сам съм си го забил сам. Не. Такова е, каквото е. Може да съм аз в бъдеще, защото косата е малко побеляла. Все си представям, че на 40 ще изглеждам по-добре отколкото на 30!
Не е усмихнат, пак става въпрос за гадже. Сега забелязвам пак това yes/no- има го в по-горната също. Сам си се чудя, сериозно. Явно повтарям едни и същи грешки.
Какво да кажа? Смесена техника – акварел, химикал и флумастер.Тази е доста по-различна от другите и всъщност доста ми харесва.
Виждаме човек, задушаван или почти. Изглежда ми като да може да е приятно, но оставя обратното впечатление. Неуспешна връзка.
В момента стои на стената вкъщи. Тя е най-стара от всички, но в май ми е най-любима. Часовникът ми е подарък, който в последствие подарих. Гривната пак е от същия човек. Сега забелязвам, че коронката, която съм рисувал тук, се появява и в снимките за статията. Не е нарочно. Опашката на котката ще се появи по-късно в Алиса.
Как чувстваш София? Какво ти е отношението към града?
Сближаваме се бавно, но не усещам силна връзка. От север съм, израснал съм на юг, живял съм известно време на изток, сега съм в запада. Общо взето местната карта е обиколена. София със сигурност не е последната спирка и си мечтая за топло- Бразилия ще стане най-любимото ми място и ще измести Барселона.
От всичките градове на България, кой те грабна?
Варна – с морето. Живях до плажа на 10 километра извън града в къща с още 5 момчета. Беше страхотно! Огромна тераса, морето пред нас. През цялото време си на плаж. Това ми липсва тук .
Какво е сега в плейлиста ти?
Илия (Григовор) издаде страхотен албум наскоро:
Напоследък слушам все по-малко нови неща, май остарявам. J. Cole, обичайната черна чалга като Beyoncé и Jay Z. Предпочитам R&B от 90те -това ми е най-любимият период, особено за черната музика. Обичам старите неща на Kanye West – от самото начало до My Beautiful Dark Twisted Fantasy. Държа да се отбележи, че J. Cole е страхотен! Да се болдне! Харесвам музика с душа и мисъл. Дори и корицата трябва да носи смисъл, защото те подготвя за това, което те очаква.
А къде може да те види човек вечер?
Ако има късмет – вкъщи на готвенко и вкусничко. Предпочитам да си ходим на гости с приятели. Нямам любимо заведение в София, не обичам да ги обикалям.
В инстаграма ти има снимка, на която се правиш на Nicki Minaj. Какво ти е отношението към поп дивите?
Харесвам ги (някои), имат поведение. Аttitude 🙂
Снимката – шегичка. Стара е, монтажа се случи след като се появи нейната снимка. Моля да не се поства! МОЛЯ! 🙂
Встрани от това и малко по-сериозно- харесвам всеки, който работи стабилно и прави това, което харесва напук на всички сложности.
Пак се връщаме на независимостта?
Да, защото мисля, че човек не трябва да прави компромиси със себе си и отношенията си с другите. Неща не трябва да се правят на всяка цена, или защото така, а защото имат смисъл и може да са полезни за някого, да му дадат нещо. Не държа да се показвам някъде насила, много е неудобно и не зная как хората го правят. Предпочитам да си правя своето и ако има за какво да се чува и какво да се показва – да се случи, отколкото да тренд-сетвам, да инфлуенсвам и така нататък.
Бесос 🙂
Автор: Стефан Богданов
