Представяме ви откъс от новата книга на нашумелия шведски менталист и писател Хенрик Фексеус „Изкуството да четем мисли“ (ИК Колибри), чиято премиера на българския пазар е днес, 10 март. Приятно четене!
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В която ще ядете лимони, ще отидете на брега и ще научите как възприятията ни оформят мислите и поведението ни.
Пълноценно използване на сетивата
Как мислите ни се влияят от различните възприятия
До този момент научихте как мислите, чувствата и умствените процеси ни влияят физически, както и че това, което не съзнаваме, също е от значение. Сега обаче трябва да се върнем в началото – съвсем в началото, защото истината е, че започнахме от средата. За да се научите как да четете мисли, все пак първо трябва да видим какво всъщност представляват мислите. Но не се безпокойте, не става дума за теоретична или строго академична информация. Като всичко останало, което ще откриете в тази книга, това е познание, от което ще имате преди всичко практическа полза.
Когато мислим, по същество задействаме един от два процеса. Или си спомняме, тоест повтаряме мисли, които сме имали и преди, или конструираме нови мисли, които не са ни хрумвали до този момент. Независимо кое от двете, сетивните ни възприятия съставляват важна част от мисловната ни дейност. Слухът, зрението, осезанието, вкусът, обонянието и равновесието са важни не само за да можем да се ориентираме в околния свят – те са ни нужни и когато мислим за неща, които не са свързани с непосредствените ни сетивни възприятия. Ние използваме спомените си за да възпроизведем различни усещания и преживявания. Ако извикаме от паметта си някой спомен, например приятна почивка, си представяме как е изглеждало всичко, какви звуци сме чули, може би дори усещаме миризмите и така нататък. Спомняйки си, ние пресъздаваме възприятията, които сме имали по-рано. Но сетивата са важни и когато мислим за нещо ново. Долният текст е вдъхновен от класическа индукция на хипноза (това ще рече думите, с които един хипнотизатор си служи, за да хипнотизира някого) и използва техника, при която адресатът – в този случай вие – интернализира възприятията си. Прочетете текста и опитайте да се вживеете в него колкото се може повече. (Не се тревожете, няма да изпаднете в хипнотичен транс. Надявам се.)
Представете си, че вървите по брега. Боси сте и усещате как пясъкът потъва под стъпалата ви, докато вървите. Вечер е, така че песъчинките между пръстите ви са приятно хладни. Слънцето е ниско и трябва да мижите, за да не ви свети в очите. Чуват се единствено прииждащите и отдръпващи се вълни, и от време на време крясъкът на някоя чайка, която лети над водата. Спирате и си поемате дълбоко дъх; усещате миризмата на водорасли. Виждате черупка в пясъка и я вдигате. Държите черупката в ръка и прокарвате палец по леко грапавата бяла повърхност. Пъхате черупката в джоба си и продължавате да вървите. Чувате смях и гласове в далечината, а на фона на насрещната светлина виждате човешки силуети, насядали по маси. Усещате мириса на храна, който се носи от ресторанта, и осъзнавате колко сте гладни. Устата ви се изпълва със слюнка и забързвате крачка, а уханието и глъчката се засилват.
Ако наистина сте се вживели в горното описание, на практика сте чули шума от вълните, усетилите сте пясъка между пръстите си и миризмата на водорасли в ноздрите си. Може би дори устата ви се е изпълнила със слюнка към края. Но вероятно не сте имали съвсем същото преживяване. Ето защо не можете да си го спомните, трябва да го конструирате. За да разберете разказа, сте сглобили пъзел, използвайки парченца от други, подобни спомени. Държали сте черупки, затова знаете какво е усещането. Знаете как миришат водораслите. Но може би не сте вървели по плаж по залез и не сте могли да използвате сходен спомен. Пресъздали сте го чрез снимки, които сте виждали, от чужди истории, сцени от филми и други образи. По този начин сте изградили ново преживяване в главата си, което е станало толкова истинско, колкото ако действително ви се беше случило. Когато мислим, постоянно използваме възприятията си по този начин. Понякога го правим в главите си, вътрешно, както с историята, която прочетохте току-що. Понякога обаче използваме сетивата си външно, както когато възприемаме света около нас. През цялото време блуждаем между използването на сетивата си вътрешно (в мислите си) и външно (когато възприемаме обкръжението си). Колкото по-съсредоточени сме в това, какво ни говори някой или какво пише в текста, който четем, толкова по-навътре в самите себе си се насочваме. През последните минути, например, не сте забелязали усещането от палеца на левия си крак.
Едва сега, при внезапното му споменаване, вниманието ви автоматично се е насочило обратно към външния свят. Палец? Да, вярно, имам такъв!
Мозъкът ни не прави голяма разлика между това дали използваме сетивата си външно или вътрешно – и в двата случая се активират, общо взето, едни и същи участъци от мозъчната тъкан.
Имаме различни сетивни предпочитания
Опитвам се да кажа, че сетивните ни възприятия съставляват значителна част от мислите ни. Освен това предпочитаме някои сетива пред други. Предпочитанията се различават от човек до човек, но голяма част от хората предпочитат зрението, когато мислят (вътрешно) или възприемат околния свят (външно). Други предпочитат слуха. Трети предпочитат така наречените кинестетични възприятия; тук спадат всички физически усещания като допир, температура и така нататък. Вътрешните еквиваленти на кинестетичните ни сетива са чувствата ни.
Емоционалните хора спадат към тази група. („Как се чувствате?“ може да се отнася както за емоционално състояние, така и за изкълчен крак.) Има и малка група хора, които предпочитат вкуса и обонянието. За по-удобно обаче те обикновено се причисляват към предната група, тази на кинестетичните хора.
И накрая има хора, които не прибягват до нито едно от горните сетива, когато осмислят света, а вместо това използват логически заключения и принципи, и обичат да разсъждават наум. Те често биват наричани дигитални или бинарни мислещи, защото за тях всичко е включено или изключено, да или не, черно или бяло. Оценките им рядко са някъде по средата. Аз предпочитам да ги наричам неутрални, защото не са толкова зависими от външни дразнения, колкото визуалните, слуховите и кинестетичните хора.
Естествено, използваме всичките си сетива, но в различна степен. Имаме едно сетиво, което доминира и което използваме най-често. След това прибягваме до останалите, за да проверим вярна ли е информацията, която сме получили от доминиращото, или основно, сетиво. Различаваме се и по това какъв приоритет, каква тежест, придаваме на сетивата си. Някои хора например са изключително визуални. Те разчитат почти изцяло на зрението си и почти не използват другите си сетива. Други пък се осланят главно на слуха си, но до голяма степен използват и зрителните си възприятия. Трети пък също са най-вече визуални, но използват първо емоционалните и след това слуховите си спомени, за да потвърдят и подсилят визуалното изживяване. И така нататък. Различните сетива водят до различен начин на мислене.
Това е интересен феномен. В зависимост от предпочитаното ни сетиво възприемаме света по определен начин, който се различава от този на другите хора. Смятаме различни неща за важни и общуваме по различен начин в зависимост от това, на кое сетиво разчитаме, за да тълкуваме околния свят. Ако има лесен начин да установите кое сетиво предпочита даден човек, можете до голяма степен да разберете как мисли той или тя, как предпочита да общува и какво намира за важно или безинтересно. Подобно познание за другите хора засилва неимоверно способността ни да четем мислите им, да не говорим за създаването на рапòрт. Ето как да се сдобиете с тази информация.
Погледни тук, погледни там
Движения на очите и сетивни възприятия
В невронауката отдавна се знае, че когато мислим, активираме различни части от мозъка си, а в зависимост от това, коя част е активирана, очите ни, изглежда, се движат по различен начин. Тази взаимовръзка се нарича LEM – lateral eye movement*. В края на седемдесетте години на миналия век студентът по психология Ри- чард Бандлър и лингвистът Джон Гриндър, основатели на понякога пораждащата полемика област невролинг- вистично програмиране (NLP), формулират теория, която наричат EAC – eye accessing cues**.
Те вече били разбрали, че сетивните ни възприятия са особено важни за мисловната ни дейност, и твърдели, че по движенията на очите ни е възможно да се разбере кои възприятия се активират, докато мислим.
* Странично движение на очите (англ.). – Б. пр.
** Букв.: сигнали за очен достъп (англ.). – Б. пр.
