Певица, автор на музика и текстове за песни и музика за филми, музикален режисьор, мюзикълна актриса и дублиращ артист, млада майка и любима… Да това е Рейчъл Роу и всички тези роли толкова много ѝ отиват. В навечерието на празника на влюбените освен за музикалните проекти и всичко в професионален план около нея, си говорим за щастието, красотата на деня, страховете ѝ и още…
Привет, Рейчъл! Къде те намираме?
Здравейте! Хващате ме в студиото.
Похвали ни се с нещо!
Имам ново парче! За празника на любовта споделям Unfold – елегантно, чувствено и страстно усещане за музика с послание към влюбените да се откриват отново и отново.
Да очакваме ли нов албум от теб през тази година?
Работя усилено да пленя чуждестранен лейбъл за издаване на материала, който записах миналата година и който се надявам да мога да споделя в най-скоро време.
За какво мечтаеше, когато беше малка?
От малка все музика ми е в сърцето, но бях много впечатлена от локомотив, на който се возих и за известен период от време исках да стана машинист. Обичам да карам кола, кой знае – може и влак да подкарам някой ден.
Разкажи ни за първите ти стъпки в музиката.
Първите ми спомени са от времето, когато живеех в Германия още – със сестра ми пеехме с четки вместо микрофони – пригласяхме на Майкъл Джексън, Мадона и много от музиката на МТВ по това време. С идването в България майка ми (джаз певицата Камелия Тодорова) имаше голям концерт с препълнена зала 1 в НДК – това определено беше магичен момент, който също отключи още повече желанието ми да съм на сцена. Малко след това (когато бях на осем) започнах да се изявявам като беквокал на концертите на майка ми, на 11 написах първата си песен, на 16 започнах уроци по пеене при госпожа Милка Драгнева, после Националната Музикална Академия и ей ме на – изпълнител, автор на музика и текст за песни, автор на музика за филм, мюзикълна актриса. Страхил (моят спътник в живота) ми казва, че скоро и музикален продуцент ще стана (напоследък все повече съм замесена в музиката си откъм звук и обработка).
Каква е твоята представа за щастие?
Щастието е навсякъде. Трябва ти само да го видиш. Аз го виждам в очите на усмихващата ми се дъщеря всяка сутрин. Намирам щастието когато чуя по телефона любим човек. Откривам го даже в едно добро направено капучино и приветлив мил човек, който ти го е приготвил. Щастието е онова топло чувство в тялото, в което се чувстваш балансиран, обичан, отворен към всичко хубаво, което ти предстои.
Красотата е…?
Красотата пленява, съблазнява, докосва и те кара да се чувстваш специален. Елегантно се вмъква под кожата ти. Пастелен залез. Искрена усмивка. Миг, в който губиш представа за време и пространство – така както се губиш в музика, театър, кино, изкуство.
Красивият човек е усмихнатият човек. Този, който с ясно съзнание избира позитивната нагласа и се отърсва от ежедневния негативизъм.
Любимият ти стих е…?
Една от песните в предстоящия ми албум е романтична изповед, в която оприличавам звезди с влюбени, които си падат един по друг и в средния дял се пее в превод от английски:
Ще дойде ден когато ще угасна, ще падна,
но знай – пак съм до теб в нощта
към залеза ти щом погледнеш
ще откриеш мен и есенцията на моята душа
Снимка: Петър Вълчев
От какво се страхуваш?
Всъщност не са малко въпросите, които ме притесняват. От социални и политически касаещи тази държава – “Какво ли ще е бъдещето, културата и възпитанието на българина?”, през професионални – “Ще има ли въобще музикален бизнес след пандемията и под каква форма?”, до лични страхове, касаещи ролята ми на родител и надеждата да я играя добре.
Какъв е твоят сутрешен ритуал?
Сутрин съм най-дейна – възможно е още със събуждането да пиша текст или музика. До преди бременността пиех топла вода на гладно с лъжица зехтин, понякога чай от прясна мента или джинджифил. После малко позитивни мантри, казвам си “Днес ще е прекрасен ден” и раздвижвам (разтягане, йога или сериозна тренировка за цяло тяло). Сега – 7 месеца след раждането денят ми е по-различен – първо е тоалетът на бебе, после ако се вредя, закусвам набързо и пия кафе докато раздвижвам детенце.
Саундтракът на деня ти е…?
Има две песни, които винаги ме усмихват и могат да неутрализират магически всякаки неприятни емоции (ако има такива) – едната е “Sunshine” на Раул Мидон, другата – “Don’t worry, be happy” на Боби Макферин. Ако има нужда денят почва с тези две песни, преминава към музиката, която съм писала предната вечер до 2 сутринта. Разбира се минаваме през доза любими детски песни, облъчваме бебенце с малко Ела Фицджералд, Ерик Сати и Бийтълс и обичайно следобено-вечерните часове са с на тати музиката- или негова авторска или джънгъл, техно и хаус от любимите му изпълнители. Денят завършва с медитативна музика с природни звуци или шума на кабината на самолет, за да ни напомни колко много ни липсва пътуването.
Пожелай ни нещо...
В това предизвикателно време желая здраве най-вече! Желая ви мъдрост, бъдете верни на себе си!
Пожелай си нещо…
Желая си здраве, вдъхновение и упоритост.
Снимки: личен архив
