Технологиите могат да бъдат добър треньор при първите ни крачки към по-активен начин на живот, според Антония Григорова
Антония Григорова запазва своето място в историята като първата жена, направила скоростно преминаване по най-дългия туристически маршрут у нас – Ком – Емине, с дължина 600 км. Тя е участник в три Зимни олимпийски игри (2010, 2014, 2018) в дисциплина ски бягане, а зад гърба си има множество победи и преодолени спортни върхове. Сред титлите ѝ са сребърни и бронзови отличия от европейски и световни първенства по ски ориентиране, бронзов медал от световни военни игри със ски ориентиране, победа във всички ултрамаратони, провеждани у нас, в една година през 2016 г. Антония Григорова се нарежда в топ 20 в световната ранглиста по скайрънинг за 2018 и 2019 г. Тя е многократна държавна и балканска шампионка по ориентиране, ски ориентиране и ски бягане.
Нейната любов към спорта започва, когато е едва на 5 години, и родителите ѝ я записват на тренировки по плуване. Днес този спорт не е нейната страст, но той я учи на постоянство в спортните занимания и самодисциплина.
Какви са следващите цели на Антония, какво споделя тя за успехите и загубите в спорта? Колко е важна мотивацията и силата на характера в момент на трудности и как тя вдъхновява своите деца да спортуват, вижте в интервюто с нея.
Антония, ти стана първата жена, направила скоростно преминаване по най-дългия туристически маршрут у нас Ком – Емине за 5 дни, 22 часа и 55 минути. Как можеш да опишеш това сериозно изпитание както за тялото, така и за духа?
Трудно е да отговоря само с няколко думи. Най-кратко бих го описала като една бомба от емоции, която никога досега не бях преживяла при никакви житейски събития. Тотално физическо изтощение и най-голямото изпитание за психиката и волята ми. Това са думите, с които мога да определя това предизвикателство. Тренирах цяла година само за това бягане. Проучвах на части маршрута, участвах на други подобни състезания с цел да се подготвя. Смея да твърдя, че не можеш да си подготвен за това трасе, докато просто не го изминеш в този му вариант на дължина от 600 км. Колкото и тренировки да правиш, винаги има какво да те изненада.
Мен ме изненада това, че когато организмът ми тотално се изтощи, загубих всякакъв апетит, което не ми се беше случвало. Не исках да се храня изобщо и при появата на хора по трасето, които знаеха какво правя и се опитваха по някакъв начин да ме подкрепят, аз избухвах в сълзи и те не бяха от тъга, а от радост. Това беше реакцията на моя организъм, при всяка една среща, дори и изобщо да не познавах хората, аз избухвах в сълзи и не можех да се контролирам.
Със сигурност това бягане е било много емоционално преживяване за теб. Как намери сила да продължиш в този момент на крайно изтощение и липса на апетит?
Нямаше момент, в който съм искала да се откажа. Накрая даже се шегувахме с хората, които бяха с мен по трасето и сега си спомняме за това с усмивка. Да намирам сили в трудните моменти до голяма част допринесе екипът, който беше с мен. Те ме посрещаха на различни места по трасето, придружаваха ме по пътя и много ме подкрепяха. Екипът от бегачи, с който бяхме заедно, имаше много позитивно влияние над мен и допълнително ме мотивираше да не спирам. Най-важното беше, че аз си бях поставила тази цел. Ако се беше появила физическа невъзможност да продължа, щях да спра, но такава нямаше. Беше тежко, защото спиш много малк,о понеже хронометърът е стартирал, а спането не се приспада от бягането, но въпреки това не ми мина през ум да се откажа. Дори и да не бях влязла във срока от 6 дни, които си бях поставила за цел, пак щях да завърша трасето. Малко преди финала бях казала: „Тук ще легна да поспя малко и след това ще стана и ще продължа.“ Но пък тогава екипът каза: „Давай, давай, виж го къде е!“ Завърших буквално един час преди заложеното време. Преминах целия маршрут за 5 дни, 22 часа и 55 минути.
Какво те мотивира за успешно преодоляване на спортните цели и доколко са важни психиката, волята и спортната дисциплина?
Винаги първото и най-важно за мен е било желанието. Това може би е главен мотив за всеки един човек, за да се захване с нещо. Без значение дали е за постигането на добри спортни резултати, за добра външна визия, или за по-добро здравословно състояние, винаги желанието е водещо. При мен с поставянето на дадена цел сама се задължавам да я изпълня. След това вече идва дисциплината, за да се подготвиш физически, психически и воля наистина да издържиш.
Има ли моменти, в които си искала да се откажеш – от спорта, от участие в надпревара или подготовка за състезание?
Дори и в момента съм в една такава лека дупка, да го наречем. Имам травма, от която се възстановявам, а процесът се забавя, но това не ме навежда на мисълта да спра. Просто за първи път ми се случва да имам травма и нещата се случват по-бавно от очакваното за мен, но това е моят организъм и аз трябва да изчакам той да се справи. От състезание и от спорта не съм искала да се откажа. За всички състезания в кариерата ми, без значение от ранга, е имало един или два пъти, в които съм се отказала, и то наистина за да се предотврати травма.
Как преодоляваш загубите и неуспехите?
За мен на всяка цена е важно финиширането, без значение дали ще съм на първо място, или ще остана последна. Мога да губя. Победата не е най-важна. От значение е да се съхраня физически, за да мога да продължавам да спортувам.
Преди години исках да мога да работя и едновременно с това да гледам първото си дете. Реших, че планинското бягане в София е най-близкото до това, което мога да правя, без да имам треньор. Тогава започнах да участвам на ултрамаратони, но самата дисциплина не ми беше толкова позната и си мислех, че като толкова години съм била състезател на високо ниво, ще мога безпроблемно да се справя с такива дълги бягания. Истината е, че допуснах много грешки в първите си състезания и по трудния начин научих как да се справям с дългите дистанции. Определено от тези грешки и неуспехи трябва да извлечем максимума, за да ставаме по-добри.
Според ново изследване на Yettel, 33% от живеещите активно българи са включили технологиите в тренировките си. Използваш ли ги в помощ на тренировъчния си режим и как ти помагат те?
Аз съм от хората, които са с постоянен тен на часовник. Използвам технологии най-често за тренировките и възстановяването, както и да следя съня си, защото това е много важен и показателен фактор дали се възстановяваме правилно и добре от тренировките и дали не се претоварваме.
Много често, когато си в добра форма и си здрав, се случва желанието да надхвърля възможностите ти. Често ми се случва да си слагам спирачки по време на тренировките, колкото и голямо желание да имам.
Часовникът ми, който е свързан с телефона, ми помага да анализирам тренировките си – помага със следенето на пулса, разстоянието, денивелацията. Когато искам да посетя непознат район, тогава много лесно мога да кача даден маршрут на часовника и да се движа по него, без да нося карта на хартиен носител. Анализирайки съня си, ми се е случвало след 8-9 часа сън часовникът ми да отчита, че възстановяването ми е много лошо и съответно съм претоварена. Човек може да е спал много дълбоко и непробудно, но това, че пулсът му е висок по време на сън, също е показател за физическо натоварване. Благодарение на информацията, която отчита часовникът, мога сама да преценя кога да “натисна” повече в тренировките и кога не.
В момента съм в период, в който тренирам без треньор, така че определено донякъде тези технологии могат да изместят треньора в процеса на спортуване, но разбира се, за мен е важно да слушаме и тялото. Не трябва да го пренебрегваме, но определено технологиите са едно улеснение, от което в днешно време трябва да се възползваме.
Как обичаш да разпускаш след големи физически натоварвания?
В повечето случаи с други спортове, защото много ми харесва да изпробвам нови и различни неща. Старая се те да не ми навредят, да не са твърде екстремни и да застрашават физиката ми. Имало е моменти, в които съм избягвала всякакви други натоварвания, за да се съхраня и да не направя травма за важно състезание. Определено обичам да разтоварвам с други активности сред природата, случва ми се да влизам в зала за катерене, плувен басейн или фитнес, но по-рядко.
Какво би посъветвала хората, които участват по-скоро като любители в различни състезания, за баланса между успеха и удоволствието от това да си физически активен?
Човек получава най-голямо удоволствие, когато прогресира. Всъщност за това е важна победата, тя е показателна за една добре свършена работа.
За любителите спортисти е важно да започнат постепенно. Винаги в началото бързо и лесно идват резултатите, но трябва да има постоянство. Ако правим нещо веднъж седмично, резултатът никога няма да дойде или ще дойде много бавно, което вероятно ще ни накара да се откажем. Винаги можем да си помогнат с технологиите, а и има хиляди източници, от които може да се черпи информация – учебници, статии, дори видеа, в които други атлети показват упражнения.
Технологиите могат да бъдат добър треньор и помощник във всеки един момент. Например аз така открих приложение, с което, щом носиш телефона в себе си, можеш да проследиш асиметрията на походката си, което в случая при мен с операция на коляното ми показва, че в началото наистина дисбалансът е бил голям. Впоследствие вече намаля и продължавам да го следя, защото улавя много малки разлики, които аз вече видимо не мога да забележа.
Освен успешен професионален спортист ти си и майка на две деца. Какво е твоето отношение и съвет за възпитанието и изграждането на двигателна култура и любов към спорта у децата?
Аз освен майка на две деца съм и педагог по “Физическо възпитание и спорт“. Винаги съм твърдяла, че личният пример е най-важен, защото децата израстват с нас и ние сме техният образец. Каквото видят от нас, за тях то е правилното поне в ранна възраст.
Ако нашият личен пример е любов към природата, а физическата активност е част от ежедневието ни или поне от уикендите ни, то вярвам, че това ще даде на децата ни както добър пример, така и шанс за по-здравословна среда, в която да израснат и да имат добра физическа култура, което е важно за всеки един човек, без значение дали ще се състезава професионално, любителски, или просто ще направи живота по-лесен чрез добра физическа култура и физика.
Аз не държа моите деца да се занимават професионално със спорт, но честно казано, искам те да могат да практикуват различни спортове, защото всеки един спорт дава различни умения. Искам да могат да плуват, да се катерят, да карат ски, колело, да се ориентират и др., защото това са физически умения, които цялостно помагат за здравословното състояние и начина на живот..
Коя е твоята следваща спортна цел, която си си поставила?
Главно целя да върна предишната си форма и дори да я подобря.
В края на септември тази година е Pirin Ultra, на което състезание България е домакин. Най-кратката и най-екстремна дистанция – 38 км дистанция от Pirin Ultra, е част от Световните серии по Skyrunning. Надявам се тогава да съм в добра физическа форма, за да направя едно добро бягане, а зимата да мога да се кача пак на ските както преди.
Коя е Антония Григорова, когато свали спортните обувки и е със семейството си?
Обичам да съм със семейството си, въпреки че много обичам и да съм в планината. Но там поддържам темпо, което не позволява семейна разходка 🙂
Семейно практикуваме доста активности на открито, сред които парапланеризъм, водни спортове, катерим се, зимата караме ски. Когато условията са подходящи, децата са с нас, дори има спортове, в които те се справят по-добре от нас.
Синът ми, който е на 11 години, се справя отлично с всички спортове, но голямата му страст е колелото и за втора година участва на Обиколката на Витоша с колело, като в тазгодишното издание аз го придружавах, което ще остане един незабравим спомен за мен, а надявам се и за него.
Дъщеря ми е още малка, на 2 години, но вече я качихме на ски – писалки, а през голяма част от времето, в което сме заедно, тя наблюдава от количката си как караме колело, ски или бягаме. Спортните занимания каляват волята на детето и го учат на дисциплина и как да преодолява трудностите само.
Автор: Лора Калагалска
