Василка Шишкова е експерт в оценка на въздействието на културни и артистични проекти и изследване на публиките. Има разнообразен опит в оценка на проекти в Испания, Дания, Великобритания, Ирландия, Литва, България, както и в оценка на международни проекти по Творческа Европа. Изследовател на публики на фестивали и институции, както и на потребители на услугите на обществени библиотеки. Автор на публикации и изследвания в областта на културните политики, наръчници за работа с уязвими групи, в отдалечени региони, за оценка на въздействието на артистични проекти.
Понастоящем, Василка е част от Арте Урбана Колектив, които добре познаваме покрай разнообразните им и толкова интересни мултидисциплинарни проекти, които успяват да обвържат по прекрасен начин с важни социални и обществени акценти, като учебното образование, науката в различните й сфери, а понастоящем, и важнтата тема за опазването на околната среда, чрез пилотната международна програма RE-IMAGINE Green Art Practices on the Margin, на която са представители за България.
Срещнахме се с Василка, за да я разпитаме именно за RE-IMAGINE, за отворената покана за включване в програмата, която очаква кандидатури до 10 февруари и за собствената й визия за ролята на изкуството в една от най-важните глобални битки понастиящем – тази с климатичните промени.
Представи се с няколко думи – с какво се занимаваш и как попадна в инициативата RE-IMAGINE?
От над 10 години работя като изследовател/ оценител на въздействието на проекти и програми в областта на културата. Фокусът ми е върху позитивните промени, възникващи в общностите, въвлечени във взаимодействие с изкуството. Работила съм по проекти във Великобритания, Дания, Испания, Ирландия, Литва и разбира се, България. Към инициативата RE-IMAGINE се надявам да допринеса с опита си в администриране на международни проекти по програмата Творческа Европа и да успеем заедно да откроим как изкуството може да допринесе в борбата с климатичните промени.
За незапознатите читатели – каква по същество е концепцията на програмата?
RE-IMAGINE Green Art Practices on the Margin е подкрепена от Творческа Европа двугодишна международна инициатива, фокусирана върху зелената трансформация на сектора на изпълнителските изкуства в Балканския регион и Централна Европа, където зеленият преход е все още в ранен етап. През практически обучения, споделени ресурси, сътрудничество и работа в мрежа независимите артисти ще имат възможност да придобият знания и умения за прилагане на устойчиви зелени практики в работата си – от разработване на проекти, през реализация, представяне пред публики, турнета.
Голямата ценност на проекта според мен е, че поставя фокус именно върху работата на независимия сектор на изпълнителските изкуства на Балканите, отчитайки всички специфики на региона: ограничено публично финансиране за артистични проекти, все още неразвита политика за насърчаване на зеления подход в работата, транспортните ограничения, но и предимствата, които всъщност имаме – изобретателността и комбинативността на артистите, свикнали да споделят ресурси, да рециклират декори и костюми в нови представления, да оптимизират маршрутите на турнетата.
Отворената покана събира кандидатури до 10 февруари – кой може да се включи?
За да изпълни целите си, инициативата RE-IMAGINE предвижда четири безплатни петдневни резиденции-работилници в страните-партньори по проекта: България, Унгария, Северна Македония, Сърбия.
Отворената покана е отправена към всички независими артисти и организации от тези четири държави, които имат или планират да създадат различни артистични проекти от областта на изпълнителските изкуства, като приложат устойчиви зелени практики в работата си и имат желание да систематизират знанията си в тази посока и да развият систематизиран подход за реализиране на еко-устойчиви артистични проекти.
Имаме възможност да включим по три проекта от държава с по двама участници или 24 преки участници в резиденциите, но всяка от резидентните сесии ще събира местната независима сцена, за да може идеите и практиките за еко-устойчиви изпълнителски изкуства до достигнат до широк кръг професионалисти.
Отбелязваш, че участниците ще бъдат обучени и на специални зелени практики и еко-устойчиви механизми на изпълнение на проектите си. Какво на практика значи това? Може ли да дадеш примери?
Участниците в резиденциите ще се запознаят с основните компоненти на зелените практики в изпълнителските изкуства, например как се пресмята въглероден отпечатък, каква е разликата между него и екологичния отпечатък, как се съставят т. нар. “зелени договори” или пактове за прилагане на устойчиви решения в създаването на артистичен продукт, но и в организационното управление. Също така, участниците ще придобият знания и умения за създаване на зелен дизайн на сцена, костюми, декори, осветление и звук, как да планират турнетата си по устойчив начин.
Лектори и ментори ще бъдат експерти по зелени практики в изкуството както от региона, така и от водещи в областта страни като Великобритания, Канада, Норвегия.
По какъв начин изкуството е важно за борбата ни с климатичните изменения?
Ако погледнем екологичния отпечатък на изкуството в сравнение с индустрии като транспорт, текстилна индустрия, енергодобив, той изглежда пренебрежимо малък и като че ли въвеждането на зелени практики в този сектор не би допринесло особено в борбата ни с климатичните промени.
Но изкуството има друга сила – то провокира креативността у хората, отварянето на съзнанието за нови идеи, то може да променя нагласи.
И убедена съм, изкуството може да даде стимул на много хора да въведат промени в поведението и потреблението си, да изискват от правителствата и от компаниите да направят решителни крачки в полза на един по-зелен свят.
Можеш ли да дадеш някакви добри примери от вече осъществени такива проекти по света и резултатите?
Много са примерите – произведения, разглеждащи екологичната криза като своя тема, пърформанси и събития, въвеждащи зелените практики и свеждащи екологичния си отпечатък до минимум… Например, за да постигне пълна еко-неутралност, една постановка бе помолила зрителите си да откупят, ако желаят, въглеродния отпечатък на придвижването си до театъра, като поемат различни обещания – да използват само градския транспорт една седмица, да не ползват съдове за еднократна употреба за две, или да преведат сума, равностойна на техния въглероден отпечатък да поддръжка на природни резервати. В резултат, постановката постига над 200% неутралност – тоест, зрителите двукратно са “откупили” въздействието й върху природата… Друг пример е един дългосрочен проект, даващ възможност на много широк кръг хора да общуват с дивата природа, като им предлага възможност да се включат във внимателно разработени мащабни светлинни рисунки или процесии с множество геосветлинни фенери във вътрешността на природни паркове, които участниците иначе не биха посетили…
Но това, което сега ми се иска да видя, е все повече примери за еко-устойчиви проекти от Балканите, от България.
Твоето лично мнение за промените на климата?
От десетилетия говорим, че планетата е под заплаха, правителства подписват планове за действие, оттеглят подписи, отново подписват, крайни срокове за ползване на изкопаеми горива се налагат и променят, еко-скептици отричат глобалното затопляне, еко-апокалиптици казват, че вече е късно…
Истината е, че планетата и природата са преминали през какво ли не, ще се променят и ще оцелеят и след антропоцена. Но, ние хората, човешката цивилизация няма да я бъде, ако продължаваме така.
Ние и нашите бъдещи поколения сме под заплаха и трябва много ясно да си дадем сметка за това. И ако искаме да се запазим – като биологичен вид и като цивилизация – трябва да променим културата си на живот…
Какво би могъл всеки един да направи, за да допринесе за опазването на околната среда, независимо дали е артист, или не?
Някой ще каже, малките стъпки нямат значение, ако в Китай и Индия се изливат замърсители във водата, ако летят частни джетове до всяка точка на света, ако производството на батерии за електромобили е с такъв въглероден отпечатък, колкото да караш на дизел… Но не е така. Малките стъпки променят поведението ни, а от там – и цялостната ни култура на живот, което в дългосрочен план може да спаси човека (не природата) от климатичните кризи… Важно е да рециклираме, да ползваме екологичен транспорт, да пестим ресурси, а още по-важно е да започнем – да се върнем всъщност към това – да потребяваме по-малко стоки, да не трупаме вещи, да ползваме въображението си и да сме изобретателни – нещо, към което изкуството ни отваря широко врати!
Твоето лично пожелание към всички, които искат да станат част от RE-IMAGINE?
Представяйте си, бъдете креативни, изобретателни в използването на ресурсите – и вдъхновени!
