Михаил казва, че понякога се чувства като паднал ангел, поел по дългия път обратно нагоре. Подозира, че всички сме такива, но сме го забравили. Като артист, който жонглира едновременно с няколко изкуства, той иска да помага на хората да се вслушат по-добре в дълбините си. Музикант, художник, визионер, диджей и създател на иновативни събития, той е творец, който не спира да следва мечтите си. Отскоро Михаил е и баща, и ето какво ни разказа за новите си начинания в живота и изкуството.
Здравей, Мишо, как би определил накратко себе си.
Аз съм един невидим лъч от портокаловите градини на звездите. Каза го преди години един невероятен човек, който обитаваше центъра на София – Гришата. Повечето хора го смятаха за луд, защото от устата му се лееше поток от странни безсмислици и чудата поезия. Един ден го чухме да казва „Аз съм един невидим лъч от портокаловите градини на звездите“. Ето това съм аз. И не замо аз…
Над какво работиш през последните месеци?
Над живота си. Смятам че животът и изкуството не бива да бъдат отделяни, затова не „работя“ над изкуство, а го живея. По този начин съвсем естествено създадохме сетивните градски пътувания, които осъществяват плавно прехода между тези привидно отделни реалности- изкуството и живота. Наскоро осъществихме и няколко вълшебни сетивни концерта с участието на Shamani trio. Подготвяме също така и следващия голям спектакъл на Театъра на сетивата София „Via Verticale“ в Софийската опера. Мисля и медитирам над следващия проект на „Института за изследване на Тишината“ в кулата Вертиго.
Кое те е вдъхновявало най-силно през всички тези години, за да не спираш да се занимаваш с изкуство?
Вдъхновява ме усещането за едно скрито Присъствие, което е навсякъде наоколо и дори вътре в самите нас. То има такива възможности, че ще ни е неоходимо много дълго да развиваме въображението си, за да получим дори бегла идея за Неговите истински измерения. Това е много добра вест! За нас като цяло обаче тя все още е прекалено добра т.е. трудно мислима ни е. Вдъхновяват ме проявленията на това Присъствие – откривам ги навсякъде!
Къде намираш своята муза?
В дългите нощни пътувания в София. В моментите, когато съм сам и пиша или рисувам, правим музика с live trance circle, или пък творим заедно с екипа на Театъра на сетивта София. Под звездното небе където и да е по света, винаги се чувствам у дома си…
Кои са имената, от които се учиш?
Уча се от мистиците и от артисти с мистично измерение, а също така от най-обикновени на пръв поглед хора. Нисаргадата Махарадж, Михаел Енде и баща му Едгар Енде, Дейвид Линч, Иван Гаврилов от село Хотница, Андрей Тарковски, Хаяо Миазаки, моят приятел Косьо Кучев. Уча се много и от децата.
Сподели ни една своя мечта.
София 2030 – град на мъдростта. Това е мечта за една София без отровни автомобилни газове. Един зелен град-гора, в който Природата е поканена да се завърне като приятел, гост и учител. Град на творческите индустрии и иновациите привличащ креативни хора от цялата планета ( и дори от други планети). Град, който вдишва чист горски въздух и издишва световно изкуство. Изкуство-живот.
Разкажни ни малко повече за предизвикателството да бъдеш баща на прекрасния Давид.
Голяма работа е да си баща! Ставаш свидетел и участник на нещо космическо – обличането на една душа в тяло, слизането на чистия дух в този странен и изпълнен с противоречия свят. Придобиваш нови страхове и нови радости. Получаваш нови задачи и нови възможности да ги решаваш. Срещаш се лице в лице с чистотата и невинноста на Твореца и неговото творение. Абе, велика работа и много отговорна.
Какво ти предстои през лятото?
Сетивният спектакъл –лабиринт „Островът на тишинавтите“ на фестивала Беглика 2017- Пресъворение и най-накрая малко време без компютър на брега на морето в свободната лятна република Иракли с Млечният път над главата ми, когато заспивам на пясъка в ритъма на морето. Време е!
Повече информация за нашите приключения на sensorytheatresofia.com
Автор и снимки: Цветана Бонева
