В една от най-чаровните ни рубрики „Кое е това момче“ днес ви срещаме фотографа Борислав Димитров, който ни спечели с позитивната си нагласа към живота. Определено имаме нужда от повече хора като Боби тук на родна почва, които не се отказват да се борят за мечтите си, да строят нови мостове всеки ден, да не забравят да се усмихват, да творят, най-вече да творят! Запознах се с него случайно, моя приятелка ми го предложи като фотограф в сайта и ми каза: „Защо не направите нещо заедно?“. Е, направихме – Боби снимка любимата Силвия Петкова, а днес е време да ни разкаже за неговия личен проект със симпатичното име „фотобудка„, който създаде през последните месеци с много сърце…

Здравей, Боби! Как би ни се представил така, както би се представил на дете?
Здравей! Аз съм Боби, баща на няколко деца, голям мечтател, верен спътник и приятел, и
обичам сладолед, сметанов повече от шоколадов.
Къде те намираме?
Пловдив, с котката пред лаптопа, в хола, след относително дълъг ден, довършваме последни
задачки.
Знаем, че фотографията е твоята страст, можеш ли да ни разкажеш малко повече за нея – как и
кога откри, че това ще бъде нещото, на което ще се посветиш?
Преди десетина години имах изключителния шанс да снимам дамски чанти и шалове за галерия на
един уеб магазин. А в ръцете си имах професионален апарат от има няма година. Човекът
предложи един лев и петдесет стотинки на кадър. Макар и сега да изглеждат нищожни, тогава
един пълен аматьор (аз) си докарваше по 100-200-300лв от време на време. С фотография!
Още след първата сесия се случиха 2 ключови неща: за пръв получих заплащане за снимки и
същевременно осъзнах, че нямам абсолютно никаква представа какво се прави с този апарат.
По отзивите на човека ставаше ясно, че обработката на снимките драстично е изменила
цветовете. От което последва началото на изучаването на фотография, което продължава и до
ден днешен.
Отскоро имаш ново занимание и проект, на който си се отдал, разкажи ни малко повече…
От скоро мога да предложа на различни видове събития, от рождени дни, през фирмени
партита, до конференции и семинари великолепно допълнение, чрез което всеки присъствал
да си създаде спомен завинаги. Или докато го изтрие, или изгуби.
На практика претворих подхода ми към фотографията. Отново снимам портрети и събития, но
този път има екстри.
Хората го наричат фотобудка. А всъщност фотобудката е просто инструмент. Инструмент чрез
който хората мога да се забавляват, а бизнесът може да се рекламира/маркетира (дума ли е
въобще маркетира). Сещате се – инструмент за маркетинг цели.
Посредством нови технологии и модерен софтуер изживяванията, които може да донесе са
наистина интересни, а възможностите доста широки.
Как се роди идеята?
Идеята ми стои в главата от години. Интересувал съм се от чисто любопитство първоначално,
без идея за реализация. В един момент вече е следващият момент, в който имам възможност
да пробвам решение тип фото будка – бях на един Коледен фестивал да снимам хората и
да им печатам снимки. Продадохме 5 снимки, счупихме светкавица за 1200лв. Добър първи опит беше.



Бързо превъртаме година по-късно буквално си създадох възможност да създам
будка. Интересна история е. Горе-долу от нищото с партньорката ми по това време решаваме
да ходим на фестивал, за който тя има билети – речено сторено. Само дето аз им предложих (на
фестивала) да снимаме и да им дадем всички заснети кадри. А те казаха, че им пишем точно
навреме, търсеха фотограф, и ни взеха като част от екипа с уредено място за спане. Топ
попадение. Това беше 3 месеца преди самия фест. 2 месеца преди феста, тя (партньорката в
онзи момент) ми праща клипче на фотобудка от тубата. И на мен направо всичко ми кликна –
как вече съм горе долу запознат, как имам всичко нужно, как този път ще го направим много
по-добре. Само трябваше от феста да кажат да. И те го направиха. И започна сглобяването и
тестване на будка за феста. Сглобих работещо решение – имахме будка! Заредих хартия и
мастило за 1000лв. Бяхме се приготвили да продадем всички снимки (имаше доста хора). След
като два дни валя и вадихме, и прибирахме будката през един час, на третия ден времето
беше готово за начало на феста. Откриване, фанфари. Вечерта започва много силно, започват
да идват хората да се снимат. Отпечатахме 1 снимка и принтерът започна да маже по ужасен
начин снимките. И това беше началото и края на втората фотобудка. Много, много успешен
провал.
И още едно бързо превъртане до месец юли, в който започва мисия фотобудка отново. Вече с
нови сили, нови идеи, нови възможности и то много интересни.
Как премина първото събитие?
Чудно! Първо събитие, минаха не малко хора за кратко време, всички си изкараха много добре
пред светлините на камерата. Имах буквално уникалния шанс да снимам рокери в розова
рамка! От тогава направихме още 2, на които получихме много добри отзиви. Имаме заявки и
интерес, нещата вървят отлично!
Знаем, че си живял дълги години в Кипър, каква е разликата между живота там и тук?
За мен там плюсовете са, че има множество интересни локации, на относително малко площ,
всичко е близо и е много достъпно. Зимата времето е много щадящо. Но за мен друго като
вкъщи няма. Било то природата, хората, енергията, всичко. У дома, си е у дома.
Какво те очаква в професионален план през идните месеци?
Множество събития и много усмивки, много щастливи моменти и тонове успех. Същото
пожелавам на всеки, който чете и не чете това!
Как преминава един твой ден?
Периодът е горе-долу монотонен – по цял ден пред компютъра, градим основи на бизнес.
Хубаво е, че има деца да ги водя и взимам от училище, та ставам от компютъра за 20минути.
Кои са твоите хобита?
Много обичам да летя с хвърчило и да ловя риба. Отделям време и за спортно катерене в зала.
Кои са личностите, които би желал да заснемеш?
Имам усещане, че с Дарин Ангелов биха могли да станат много интересни моменти. Видях го
за пръв път на живо съвсем скоро, на последното събитие, снима се на будката. Много приятно
усещане остави в мен с присъствието си за няколкото минути, в които се снимаше.
Трудно ли се жонглира с професията на фотограф и бащинството?
Не само, че не е трудно, ами даже има бонуси. Знаете ли какво е експлоатация на детски труд?
Знаете ли как малки момиченца тичат да раздават принтирани снимки на хората? Истината е,
че децата много се забавляват, едно да снима (и то снима удивително добре за дете на 9),
друго да го снимат (само да видите каква кифла, какви муцки, какво чудо на 7). А пък в
момент, в който бащата е сетнал фотобудка в средата на хола, са първа писта да се снимат!
И не на последно място – какво би пожелал на нас, на себе си, и на всеки, който чете това
интервю?
Обичай се, вярвай в себе си – ти можеш всичко, и ако искаш да видиш някаква промяна в
другите, промени себе си, всичко започва отвътре!