Дарина Маркова-Darsy е само на 18, но животът й се развива на бързи обороти и в мащаб, за който редовия тийнейджър рядко има смелостта да мечтае. С 4 издадени сингъла през изминалата година тя има материал за албум, който ще представи първо в Лондон през март, а през април – и в София. Музиката й има все по-топъл прием както сред медиите у нас, така и във Великобритания, където Дарина учи музикален театър.
Пътят й в музиката започва на 6-годишна възраст с уроци по пиано. Гласът си развива с по-голям интензитет в школата на Аделина Колева, през която минават повечето финалисти в X Factor и „Гласът на България“. В последствие става и ученик на Михаела Маринова, а в момента Darsy активно репетира и се явява на кастинги за различни продукции в лондонския Уест Енд.
Срещаме се с нея, за да разкаже повече за ремикса на последната си песен – Dopamine, дело на хитовия DJ Fabrizio Parisi.
Darsy, как би се представила с три думи на хората, които не те познават като артист? Хайде, от нас да мине, нека да са пет думите.
Енергична, истинска, свободна, смела, вдъхновяваща!
Как избра Фабрицио Паризи за ремикса на Dopamine? Какви са впечатленията ти от работата с него?
Следя работата на Фабрицио от периода на Sunbeams. Рядко попадам на трак, който да носи такова усещане за безтегловност и магия, особено когато говорим за деликатната симбиоза между български фолклор и хаус. Той е изключително талантлив музикант и DJ, който знае как да зареди музиката с енергия и магнетизъм. За мой късмет, той се съгласи да даде на песента нов живот и преобрази Dopamine, катозапази моята мелодична линия и емоция, но ѝ даде нов екзотичен, клубен заряд с афробийт и хаус елементи. Този стил е изключително близък до мен, защото обичам да експериментирам с различни жанрове – миксът от африкански ритми, електронна динамика и поп мелодичност създава перфектния баланс между фестивално, танцувално звучене и лична, емоционална история. Работата с Фабрицио беше истинско удоволствие и вдъхновение, а резултатът е ремикс, който кара сърцето да забие по-бързо и тялото да не спира да танцува!
Ако трябва да сравниш посланията на оригиналния запис и на ремикса, в кое има повече „Допамин” (метафорично казано) и защо?
Оригиналът на „Допамин“ е като усещането, когато се влюбваш в живота – онзи момент, в който всичко изглежда възможно и красиво. Ремиксът, от друга страна, е вече чистата енергия на това чувство – кара те да се движиш, да се изгубиш в ритъма, да забравиш всичко и просто да се насладиш на момента. Ако оригиналът е разказ за емоцията, ремиксът е самото ѝ преживяване.
Съвсем скоро правиш концерт, и то не къде да е, а в централен Лондон. Разкажи повече.
Това ще бъде една от най-вълнуващите вечери в живота ми! На 7 март в 93 Feet East ще представя дебютното си EP с невероятните музиканти Стойчо Стоянов (китара) и Стоил Иванов-Стю (барабани и програминг), в пространство, което е било дом за творчеството на толкова много невероятни артисти. Лондон е градът, който ме научи да бъда смела, да експериментирам и да вярвам в музиката си, затова този концерт е много повече от едно участие – той е първата истинска заявка като артист извън България. Подготовката за премиерите на дебютния ми албум в Лондон и София е интензивна, вълнуваща и доста емоционална. Готова съм с още едно много силно парче, което ще представя дебютно първо на сцената в Лондон. С бандата ми изглаждаме всеки детайл, защото искам публиката да усети енергията на музиката ни по най-автентичния начин. Работя и върху визуалната концепция на шоуто – искам да бъде динамично и запомнящо се.
Какво можеш да издадеш за дебютния си албум?
О, за тези които познават музиката ми ще има доста изненади. Освен абсолютно ново парче, посветено на истинското приятелство, съм готова с интересна цялостна визия на албума. Той ще бъде представен като музикална капсула на времето, улавяща всички моменти, емоции и мечти, част от израстването на един тийнейджър. Албумът ще съчетава носталгията към миналото в настоящето, като предлага смес от сурова автентичност, цветни мечти и универсални истини от младостта. Всяка песен е отражение на преживяванията и вътрешните търсения, които съпътстват юношеството, и запазва духа на този уникален етап от живота.
Кои имена в музиката са оставили най-сериозен отпечатък до момента върху теб като меломан и артист?
Обожавам артисти, които не просто правят музика, а оставят своя индивидуален почерк като музиканти и се осмеляват да бъдат открити и различни като истински артисти. През годините за мен Elvis Presley преобърна представите за рокендрола, Bruno Mars превърна ретро звученето в модерна магия. От малка съм пленена от Aretha Franklin – кралицата на соул музиката, чийто мощни песни са химни за всяка жена, Olivia Rodrigo доказа, че емоциите могат да бъдат химни на цяло поколение. Christina Aguilera и Tina Turner са икони на силата и емоцията в гласа, The Weeknd рисува нощни истории с безупречен стил, а Elton John – всяка негова нота е легендарна! За мен музиката е много повече от звук – тя е свят, в който влизаш, място, където можеш да бъдеш напълно себе си, да крещиш, да шепнеш, да чувстваш без страх. А тези артисти са доказателство, че когато вложиш сърце и характер в изкуството си, то остава завинаги.
Коя е Дарси извън музиката? Какво правиш най-често, когато не твориш в студио?
Спортувам, ходя на концерти и фестивали. Гледам много кино, чета и разписвам идеи за бъдещи проекти. Обожавам да пътувам със семейството и приятелите си. Аз съм човек, който не може да стои на едно място – винаги съм в движение, винаги съм в търсене на следващото вдъхновение.
Била си шампион по плуване. Кои качества от този спорт успя да пренесеш със себе си и на сцената?
На плуването дължа много, тренира ме със състезателен дух, воля, сериозна дисциплина, упоритост и целеустременост – качества, които са в основата на всичките ми успехи и отношение към живота. Усещането преди старт на състезанието в басейн, е сякаш си изправен сам в безмилостна борба за всяка стотна, точно както на сцената си сам зареден с адреналин и фокусиран да дадеш най-доброто от себе си за публиката. Спортът ме направи много силна. Научи ме да вярвам в своите възможности и ми показа, че успехът идва с много, много отдаденост, постоянство и труд. В музиката е същото, резултатите са плод на постоянство и непрестанни тренировки.
Кое е най-щурото преживяване, което си имала като студент в Лондон?
В един свободен ден с моя приятелка от университета решихме да излезем на разходка из града. Влакът от Кембридж ни остави на любимата ни гара King’s Cross в Лондон, от където си взехме кафе. Ходейки бавно, сякаш времето е спряло, се наслаждавахме на разходката и на споделеното кафе, когато напълно неочаквано една изискана дама ни приближи. Оказа се, че е моден агент, хареса ни и ни предложи да участваме в голямо модно шоу в Лондон следващия месец. После се оказа, че става въпрос за не какво да е шоу, а за L’Oréal Paris x Saint Martins Fashion White Show, с фотографи от Vogue и известни личности от модния бранш. Един месец след тази интересна среща се озовахме на подиума, моделки за едно от най-големите модни събития, и всичко се случваше с такава лекота и енергиен заряд! Беше като сцена от филм, където аз съм главната героиня, а целият свят е фокусирал поглед върху мен. Просто невероятно!
Как минава денят ти, когато си в активен учебен процес?
Със ставането сутрин поглеждам разписанието и планирам в колко да съм на спирката за да хвана автобуса за Университета. В Кеймбридж транспорта е много точен и доста добре организиран. В кампуса започвам с тренировки или разпяване, следват уроци по пеене, актьорско майсторство и танци. Когато имам дупки между часовете, съм в библиотеката за да се подготвям, или си записвам час за студио в кампуса, в което репетирам с пианото сама. Вечерите често завършва с репетиции, в сряда ходя на клас по танци, а в четвъртък с моята приятелка участваме в тренировки по баскетбол. Ако времето позволява и не е късно, се връщам през парка по залез слънце пеша, сготвям си на бързо нещичко, а после до късно работя по мои музикални проекти.
Какво би пожелала на хората, които тепърва ще се докосват до музиката ти?
Искрено се надавам да й се насладят – да ги докосне, да отнесе съзнанието им в икономичен режим на почивка. Да се почувстват свързани с мен чрез мелодията и да намерят спокойствие, комфорт, желание да скочиш и да покоряваш върхове – музиката лекува различни дефицити у хората.
Дерзайте неуморно и търсете вдъхновение, бъдете смели и никога не се страхувайте да преследвате възможностите, дори когато изглеждат далечни. Животът обича смелите!
Автор: Надежда Попова
