Дева Шуберт една от младите хореографки в Европа, върху която вече лежат големи очаквания в сферата на съвременния танц и пърформанс.
Работата ѝ е представяна във водещи институции като Къщата на изкуствата в Мюнхен (Haus der Kunst Munich), Музея за изкуства (Kunsthalle) и Центъра за изкуства (Gessnerallee) в Цюрих, Музея за изкуства в Упсала, Център Radialsystem и Театър Sophiensæle в Берлин, както и на фестивала Transart в Бозано.
На 20 май тя е специален гост на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ със своята най-нова продукция – „Бъгващ хор“. За нея Шуберт е отличена с награда за млад хореограф на фестивала ImPulsTanz през 2024 г. За представлението в София тя работи и с българските гост-изпълнителки: Ана Петкова, Биляна Соколова, Ваня Вакари, Василия Дребова, Емилия Тончева, Станислава Василева.
В своята артистична практика Шуберт отделя специално внимание върху експериментите с гласа, а темите върху които се фокусира, са интимността и чувството за свързаност. В интервю за списание PW-magazine (2021) споделя: „Търсенето на хореографски материал за мен най-често започва с мисъл за невъзможни съвпадения.“ И това е видимо и в работата й на сцената, която напомня експедиция към нещо непознато.
Живеем ли в „Матрицата“?
Доколкото сме заклещени в конкретни роли, които ни задължават – май, да. Но все пак игриви глитчове под формата на танц и глас успяват да я разчупят и да направят така, че новите емоции да могат да дишат и да растат.
Кои „глитчове“ в съвременното общество най-силно ви „бъгват“?
За мен обществен глитч е как уязвимостта е заменена от емоционален труд, и той е възложен на жените. Тези толкова ограничаващи роли имат за цел да ни въдворят, но съпротивата и флуидността винаги намират как да се процедят през различни процепи и така огъват системата и отварят пространство за промяна.
Каква е ролята на съвременния танц в този процес?
Винаги е различна за всеки отделен човек, но най-важното е, че съвременният танц винаги разширява нашия хоризонт на чуване, като постоянно ни кани да видим онова, което знаем и чувстваме, но по нов начин.
Как изглежда бъга?
В представлението „Бъгващ хор“ преживяваме или съживяваме бъга като призрак, рокзвезда и други неочаквани персонажи. Той е шум и сурова емоция, потенциал който смущава и отваря пространство за…
Какво е общото между дигиталния бъг и социалната практика на оплакването?
Оплакването и скърбенето са глитчове – разкъсване между настоящия момент и липсващото. Затова в представлението накъсани гласове превръщат индивидуалната скръб в споделен резонанс и така трансформират оплакването в колективно, въплътено в телата действие.
Открихте ли нещо ново по тези теми, работейки изцяло с женски екип от изпълнителки?
Да – как жените могат да превърната скръбта и наложените им ограничения в колективна сила, когато действат заедно. Пеейки и използвайки гласовете си в унисон, те завземат обратно едно пространство, което иначе съществува, за да ги ограничава и така създават колективна сила, която е подвижна, жива и даваща власт. Заедността им се превръща в съпротива и гласовете им се извисяват не просто в оплакване, но в гореща, телесна солидарност.
Навсякъде, където представяте „Бъгващ хор“, въвличате и местни изпълнителки. Защо?
Всяко място има своя уникален глас, ритъм и истории. Въвличането на местни изпълнители вкоренява представлението в локалната общност и така превръща бъга в едновременно личен и колективен.
Как премина процеса на работа с българските изпълнителки?
Красиво – съвместната ни работа беше като нежно разгъване – отваряне на гласовете, които винаги са носили деликатна чувствителност. В тази споделена уязвимост и внимателно слушане, индивидуалните истории се преплитаха нежно, създавайки жив, дишащ хор от сила и нежност.
За вас „Бъгващ хор“ жест на съпротива ли е?
Да, но не по начина, по който обикновено си представяме съпротивата. В „Бъгващ хор“ тя се движи тихо, през трептящи честоти и гласове, които не се стремят към съвършенство, а към присъствие. Един по един гласовете се присъединяват, не за да формират хармония, а резонанс, който оставя място за това, което е счупено, сурово и истинско. „Бъгващ хор“ се съпротивлява, като прегръща счупеното, незавършеното — напомняйки ни, че мекотата, несъвършенството и заедността могат да бъдат мощни актове на съпротива.
Поканете българската публика на 20 май.
Гласове и танц се съединяват по неочакван начин – сурово, игриво, живо – бъдете готови за изненади, може би някой до вас също пее!
