За 16-ти път се състоя бляскавата и стилна Официална Церемония за връчване на култовите вече Награди на Фондация „Стоян Камбарев“- Наградата за Полет в Изкуството, носеща името на незабравимия театрален режисьор и НАГРАДАТА ЗА КИНО 355 (три-пет-пет), която бе връчена за 7-ми път. Кулминацията беше връчването на Наградата за Полет в Изкуството „Стоян Камбарев“. Претенденти за престижното отличие тази година бяха петима изключителни творци от различни области: хореографът и режисьор Коста Каракашян, актрисата Неда Спасова, акордеониста Исус Ангелов, визуалният артист Самуил Велев и режисьорът и аниматор Стефан Войводов.
Големият победител-самобитният акордеонист ИСУС АНГЕЛОВ, който по-рано бе обявен за Победител в категория “Музика“, грабна прекрасната бронзова статуетка на Кольо Карамфилов и 10 000 лв. парична премия! Последваха и поредица допълнителни награди.
Днес ще ви срещнем с НЕДА СПАСОВА – Победител в категория “Актьорско Майсторство”.
Изящната и талантлива актриса получи Специална Награда на стойност 5000 лв., предоставена от Столична Община за подкрепа на неин бъдещ арт проект. Неда стана носител и на Наградата на PHYTOCODE cosmetics на иноватора и предприемач Пламен Василев, и дългогодишна грижа за лицето ѝ, както и финансова премия от 1500 лв. Възможност за професионално усъвършенстване, съчетано с медитация, спорт, ЕКО туризъм и СПА предоставиха на младата актриса холивудската звезда Гари Стреч и Деси Тенекеджиева, като я поканиха на техния едноседмичен интензивен Acting Masterclass в СПА Хотел Орфей в Девин през август. И като за финал, Неда получи и ювелирно бижу с визията на статуетката Полет в Изкуството, украсено с черен диамант.
Здравей, Неда. Честита номинация, която сама по себе си е награда, в категория Актьорско майсторство на фондация “Стоян Камбарев”. Как се чувстваш след това отличие?
Благодарна съм и радостна! За мен тази номинация, точно в тези награди, е една положителна оценка за работата ми до този момент.
Какво мислиш за непрежалимата и недостижима театрална фигура на Стоян Камбарев?
За съжаление не съм имала възможността да гледам неговите спектакли на живо, а само записи. Мисля, че е бил от онези режисьори, които влизат тихо, а оставят ехо в душата ти, завинаги. Когато съм говорила с по-възрастни колеги за него, винаги съм чувала само позитивни и емоционални неща за неговата личност. Бил е от онези режисьори, които са гледали крачка напред. Било е удоволствие да се работи с него.
Много беше красиво, че на церемонията по връчването на наградите – чрез видеа и спомени все още се усеща неговото присъствие. Докато хората те помнят и говорят за теб – ти си жив, макар и не в нашия физически свят.
Играеш в театър София, Младежки театър, театрална работилница Сфумато. Вървиш по смислен и ангажиран път. Как се справяш с актьорските предизвикателства?
Гледам да действам, да не изпадам в много разсъждения и умозрения. Правя, каквото мога, в каквото вярвам, оставям резултата на Вселената.
А как се справяш с чисто човешките предизвикателства в тази нелека професия?
Тази професия е нож с две остриета. Много ти дава, но и много ти взима. Взима ти личното време, времето за семейството, близките, понякога те изцежда емоционално и оставаш празен. Но и много ти дава. Дава ти вдъхновение, различност, „отлепя“ те от битовото, от монотонното. А най-голямата награда в нея е когато истински докоснеш някой зрител, когато му подариш емоции.
Имаш доста роли в киното. Няма да те питам кое предпочиташ повече – киното или театъра. Ще те попитам, обаче, кое от двете те изправя пред по-трудни актьорски задачи?
Със сигурност театъра. В киното, особено в България, рядко се рискува да се вземе актьор, чиято лична човешка природа е много различна от тази на героя. Няма време за изследване на абсолютно чужд ум. Дори няма време за трансформация (знаем за резки смени в килограмите на холивудските актьори или пък научаване на изцяло ново умение за конкретна роля). Обикновено се взима актьор, който вече носи подобна природа и излъчване като тази на героя си или актьор с конкретни умения (езда, свирене на музикален инструмент и подобни).
В театъра имам много различни роли. На персонажи, които нямат нищо общо с мен. И тук съм изправена пред трудността да ги изследвам, да ги разбера, да ги оживя. Но аз предпочитам точно тези трудности, защото мисля, че най-вече те те развиват не само като актьор, но и като човек. В киното се търси повече реалистичност, достоверност и визуална, освен емоционална.
Снимаш и в сериали? Какво мислиш за новоизлезлите сериали, например “Майките”, “Те вълните”. Следиш ли телевизионната “сцена”?
Аз гледам български сериали. И специално тази година гледах и двата сериала в реално време на излъчване, най-малкото, за да съм част от „рейтинга“ и зрителския интерес, защото е ужасяващо заливането на телевизиите с риалити програми, чиято основна цел е да те разтоварват посредством интриги и сплетни. Смятам, че сериалите ни са на едно доста добро ниво. Не можем да постигнем качеството на големите платформи, защото нямаме тези бюджети, но нямаме и този пазар. Смятам, че актьорите ни са на изключително високо ниво, въпреки често тежките условия на работа. Често си представям, ако сега на тази сцена ѝ се отделят примерно 6-7 часа за снимане, а не 1 час, както често се случва, колко ли по-добра би могла да стане? И не само актьорски – режисьорски, операторски.
А какво мислиш за театралната сцена и по точно какво е твоето отношение към по-развлекателния театър, който като че ли е на ръба на халтурата… Съгласна ли си или ще ме обориш?
Като бях по-малка мислех, че „халтура“ е всичко, на което хората се спукват от смях и е „бъкано“ с простотии. С годините и опита, обаче, това се промени. Халтурата за мен не се изразява в по-булевардния, по-лековат текст, а в отношение на целия екип към спектакъла. Аз съм участвала в да ги нарека „по-масови“ представления, с по-леки и неангажиращи текстове. Никога не съм си позволявала, а също така, слава богу, и моите колеги, с които съм си партнирала, да имам отношението към конкретния проект като към нещо, което няма значение как ще играя, колко ще се лигавя, то си е смешно. Не. Даже такива текстове имат нужда още повече от твоето „встрастяване“ и дълбоко потъване в проблема им, за да ги „повдигнеш“ на малко по-различно ниво. И между другото съм се убедила, че така и публиката не ги приема като поредната „халтура“ за разтоварване. Тя си намира нещо, за което емоционално да се закачи и не само да се разтоварва.
Преди години гледах пиеса от Брехт. При Брехт няма „халтура“, благодатен автор, прекрасна драматургия откъм човешки проблеми и възможност за емоционална палитра. Е, това не пречеше на актьорите да играят „халтура“ и да се държат несериозно, все едно играят някой от тези „по-леки“ текстове. Отношението, не драматургията.
Кога театърът носи мисия, послание. Какво е необходимо да съдържа според теб?
Смисъл и истина. И за актьорите и за зрителите. Живеем в пренаситен свят, от всичко имаме по-много, малко неща ни носят истински, духовен смисъл. Малко неща ни носят истина.
Театърът носи мисия, когато служи — не на егото, не на формата, а на истината.
И когато тази истина стигне до публиката — без да ѝ се натрапва, а като покана за съпреживяване — тогава театърът става мисия.
Имаш номинации за Икар и Аскеер за дебют, а впоследствие и за поддържаща женска роля. Как се отнасяш към получаването на тези награди, на признанието на публика и колеги?
Благодарна съм. Не смятам, че наградите или номинациите са супер важни в твоя професионален път, но все пак са едно ценно признание от колегите ти и положителна оценка към твоята работа.
Какво ти предстои? Разкажи ни!
Надявам се едно приятно лято.
XVI Официална Церемония за връчване на Наградите на Фондация „Стоян Камбарев” се осъществява с официалната подкрепата на Министерството на Културата, Столична Община и Национален Филмов Център, официални партньори са УниКредит Булбанк, Alphawin, Разсадник НАНОВСКИ, Abilico и Бон Марин. Традиционни партньори са IDEAcomm, Метрореклама, Технополис и MERCI.
Приветстваме с добре дошли в семейството и новите ни приятели от СПА хотел ОРФЕЙ в Девин, PHYTOCODE cosmetics, Magic ОutDoor, хотел Sense и Novotel Sofia.
Автор: Доли Манева
