Гергана е от жените, които е трудно да опишеш с една дума. Тя е художник, фотограф, актриса, автор на пиеса и киносценарий, майка и съпруга, а съвсем скоро ѝ пожелаваме да прибави към списъка и… успешен пианист. Ето какво ни сподели самата тя…
Коя е твоята суперсила?
Не се отказвам!
Когато реша, че нещо си струва, предпочитам да се мъча, опитвайки; да бедствам, докато се стремя към резултат; да се излагам и да се чувствам неспособна, глупава и бездарна… но не и да се откажа.
Доста НЕгероична суперсила, като се замисля.
Най-голямото ти предизвикателство е…?
От две години насам най-голямото ми предизвикателство са опитите ми да просвиря на пиано. Започнах на 33 години, без да знам коя нота къде по петолинието се пише. Мислех си, че ще е много аристократично веднъж седмично да посещавам младата си учителка по пиано и у дома, облечена в рокля на цветя, да свиря на гостите, докато хапват кейк и пият чай.
Две години по-късно – сричам с мъка нотни текстове за първолаци и мога лошо, с много пот на чело, да изсвиря „Хей ръчички“, „Тръгнал кос“ и други емблематични произведения, които не смея да поднеса на гостите заедно с чая…
От какво се страхуваш?
Мислила съм си много по този въпрос. Всички имахме двойно повече поводи за страхове и време за размисъл в последната година…
Най-, най-много на света се боя от посредствеността. Може да прозвучи малко претенциозно, затова ще опитам да обясня:
Християните вярваме, че Смъртта е победена. Срещу бедността и болестите човечеството винаги търси начини да се бори и има надежда, че ще успее. Глупостта може да се надвие със знания. Грубостта може да се сломи с нежност.
Посредственост наричам онова ограничение на ума, отвъд което не може да се проникне. Онази умствена бариера, зад която се ражда и необоснованата злоба, и непредизвиканата жестокост.
Посредствеността е винаги страшна, но най-много ме плаши фактът, че тя обича властта. Във всичките ѝ форми.
Най-лошият ти навик е…?
За това трябва да попитате Петринел, който дели с мен дом, легло, хляб, деца и съдба петнайсет години. Мога да ви кажа кой е неговият най-лош навик, ако ви е интересно.
Твоята рецепта за щастие е…?
От известно време се опитвам с отварянето на очи сутрин да си помисля с благодарност за всичко, което имам. Наистина всичко: от покрива над главата, през любимата професия и косматата ръка на съседната възглавницата… до петте лева в джоба и любимата ми чаша за кафе… Ако опитате, ще видите, че отнема много време. Някъде на двадесетата минута човек си казва: „Добре, очевидно съм презадоволен и щастлив човек. А сега да взема да свърша нещо в отплата за тая незаслужена щедрост…“
Твоят ритуал за здраве и красота е…?
Леле!?! Честно ли ме питате това? Доколкото „ритуалът“ е някаква поредица от повтарящи се действия – категорично нямам никакви ритуали, свързани с нищо в живота… камо ли със здраве и красота.
Наистина този въпрос ужасно ме затруднява…
В средата на март отидох на фризьор и си тръгнах с думите: „Ще се видим през август!“. Отговорът беше: „Така съм те направила, че като те знам – преди есента няма да те видя пак!“
Приема ли се за ритуал, че ходя два пъти в годината на фризьор?
От кои добродетели жените и момичетата в днешно време не бива да се отказват?
От същите, от които не бива да се отказват и момчетата, и мъжете. Добродетелта няма пол. А човек не може да се придържа истински само към една добродетел, която му е симпатична, и да изостави другите, защото добродетелите са навързани една за друга като верига.
„Любовта зависи от радостта, радостта зависи от кротостта, кротостта – от смирението, смирението – от служението, служението – от надеждата, надеждата зависи от вярата, вярата – от послушанието, послушанието – от простотата.“
Мъдър и свят човек го е казал това. Аз само го припомням. Понеже ме питате.
Девизът на всяка силна жена е…?
Сигурно ме питате това, защото мислите, че аз се смятам за силна жена и ще мога да изкажа предположение за девиза на всички като мен… Уви, не мога да ви бъда полезна тук.
Жените сме много различни, всяка от нас е съвсем различна от всяка друга – защото имаме различно минало и история; водим различни битки; черпим от различни извори вдъхновение, но и защото напред ни водят различни мотиви, стремежи… вероятно и различни „девизи“.
Не мога и не желая да слагам нито себе си, нито останалите хора под общи знаменатели, пък били те и „положителни“ общи знаменатели.
Животът е красив тъкмо в своята необозрима и необяснима сложност.
Автор: Кристина Захариева
Снимка: Личен арихв
