Автор: Цветана Бонева
Разговорът ни днес е с психолога Катерина Матеева – впечатляващо момиче с искрящи сини очи, което е посветило живота си на подкрепата и грижата за хората. Самата Катерина е преживяла изключително тежко събитие, когато е едва на 15 години – блъска я кола със 120 км / час. Думите са слаби, за да опишем през какво е преминала Катерина, колко силна психика е необходима, за да продължиш, когато дори не си сигурен дали няма да останеш инвалид за цял живот. Интервюто ни с нея може би ще събуди много емоции у вас, но най-вече ще ви вдъхнови, както се случи и с нас-самите…
Здравей, Катерина! Представи ни се така, както би се представила на дете…
Здравей! Най-вероятно се чудиш какво е да си психолог, това е напълно разбираемо. Много възрастни също не знаят. Може би си изпитвал страх от тъмното, когато заспиваш сам?
Аз съм Катерина и моята работа се състои в това да помагам на хората, когато се чувстват объркани, тъжни, тревожни или сякаш нещо вътре в тях ги плаши, но не могат да обяснят точно какво. Когато сърцето ти бие бързо, а не знаеш защо… или когато в главата ти се въртят мисли, които не искаш, но те просто не спират. Тогава хората идват при мен. Аз не давам лекарства – аз лекувам чрез изслушване и разбиране.
Много хора си мислят, че психологът трябва да е перфектен, винаги силен, да владее емоциите си и да разбира защо всяко нещо му се случва и защо се чувства така. Всъщност, психолозите също сме на първо място – хора.
Ако ти някога се почувстваш така – уплашен, сам, или объркан – знай, че има хора като мен, които ще те изслушат и няма да те съдят. Просто ще седнат до теб, ще ти подадат ръка и ще ти кажат: „Нека минем през това заедно.“
Разкажи ни малко повече кога реши да започнеш да се занимаваш с психология?
Бях 9 клас и учих “Психология“ като предмет в гимназията. Запалих се, беше ми много интересно как работи човешкият мозък. Е, в същото време, се наложи да посещавам психолог, за да премина по-леко през това, което ми се случва. Така си затвърдих, че това е моята професия. Не само професия, а призвание. Аз обичам от години да казвам, че аз съм психолог не само по професия, а по душа. И така, преди 11 години, се роди идеята за Психолог Катерина Матеева. Аз просто знаех, че това е моето.
От втори клас исках да живея в Испания, защото бях там на екскурзия. От осми клас учих испански език с цел след като завърша да живея там. Кандидатствах в няколко университета в Испания, приеха ме на всички места. Избрах града с най-много палми – Елче. Вече нямах мечти, а цели. Завърших бакалавър “Психология“ там. През годините след това завърших две магистратури – една в Испания и една в България, както една година специализация по психотерапия и над 15 обучения, семинари, курсове. Тази година ми предстоят нови две магистратури по Криминология и Клинична психология.
Какви са случаите, с които работиш?
Работя с хора, които много често се чувстват така, сякаш нещо вътре в тях се е объркало, но никой отвън не го вижда.
Те се усмихват, вършат си работата, но вътрешно понякога имат чувството, че се разпадат. Най-често идват при мен хора с паник атаки, тревожност, ниско самочувствие, неувереност, натрапливи мисли, проблеми със съня – включително сънна парализа, а понякога и просто усещането, че сякаш вече не знаят кои са. Работя и с хора, които не могат да поставят здравословни граници, казват „да“, когато им се иска да изкрещят „не“, и носят чуждите емоции на гърба си, докато тихо се срутват отвътре.
Как хората се променят, когато се запишат на терапия?
Много от тях идват при мен с едно и също изречение: „Не знам какво ми става, но не съм добре, искам да си бъда стария аз.“ Усещат, че сърцето им ще спре да работи, не могат да си поемат дъх, страх ги е, че полудяват или ще изгубят контрол. И най-страшното е, че си мислят, че са сами в това. Че никой няма да ги разбере че ще ги сметнат за слаби или “луди“.
А аз съм там точно заради тези хора.
В моята работа не давам готови съвети. Давам упражнения, техники и методи, с които да се справи човек най-бързо с това, през което преминава. Обяснявам им какво се случва с тялото и психиката им – защо им се разтуптява сърцето, защо не могат да заспят, защо умът им мисли най-лошите сценарии. Показвам им, че паник атаката не е лудост, а аларма, че нещо вътре в тях крещи за внимание. Работим заедно да върнем усещането за контрол – как да използват дихателни техники, как да преработят вътрешния си монолог и най-вече, как да върнат своята сила.
Всеки човек е различен, всяка история е различна, всеки крие различни страхове и подхождам по индивидуален начин с всеки. Всеки месец работя със стотици хора и най-голямото щастие за мен е обратната връзка от тях, която доказва резултати.
За мен най-важното в процеса е човек да се почувства разбран, приет и изслушан. Не съдя, не упреквам. Оттам нататък започва промяната – понякога бавно, понякога бързо. За мен е удоволствие и чест същият човек, който преди месец или два, ми е казал “Чувствам се в дупка, не виждам изход, никога нищо няма да се промени“ , да стои с усмивка през мен и да изрече “Не мога да повярвам, че до скоро се чувствах по този начин“.
Това е най-голямата победа – не само за тях, а и за мен като човек и професионалист.
Какъв е най-запомнящият се случай, с който си работила?
Всеки човек, с когото работя, оставя отпечатък. Има един случай, който никога няма да забравя, не защото беше най-драматичен, а защото през този процес видях най-ясно силата на човешкия мозък. Видях как човек може да намери силата си, да се върне към “старото си аз“, да зачеркне период, който не е вярвал, че ще изчезне от живота му. Млада жена, на едва 23 години, имаше много тежки паник атаки, силна тревожност през целия ден. Изключително усмихнато и ведро момиче, а в същото време, вярваше, че животът и се разпада. Срамуваше се от това, което преживява, чувстваше се сама и неразбрана. Не намираше подкрепа в никой. Близки хора и казваха, че не е луда, за да ходи на психолог, както много често се случва. Не разбираше защо има такива мисли, защо по 3-4 пъти на ден изпитва толкова силен страх, че ще припадне или ще се задуши. Обяснявах, че не е “луда“ и много хора преминават през същото.
При тревожни състояния, хората вярваме, че сме единствени. Работихме около половин година, понякога се връщахме няколко крачки назад, а и понякога имаше големи стъпки напред. Случваше се да не вижда смисъл, да иска да се откаже, но беше важно да си спомни защо е предприела това да посещава психолог. Изплуваха много страхове, потиснати емоции, неизказани чувства. В последните няколко разговора, все повече се забелязваше силна промяна в нея, спокойствие и удовлетвореност. Решихме да разредим разговорите на един път в месеца и при нужда. Когато се чухме за последно, тя беше започнала нова работа, беше започнала да излиза и ми каза думите, които никога няма да забравя “Благодаря на социалните мрежи, че те открих, благодаря и на теб“.
Знаем, че преминаваш през изключително тежко житейско събитие, разкажи ни повече…
Когато бях на 15 години, ме блъсна кола със 120 км / час. Последствията бяха двата крака счупени в бедрата, счупен таз на 4 места, счупен череп, много охлузвания и една седмица с опасност за живота.
Помня болката. Не само физическата – тя беше нечовешка, но по-силна беше другата – да виждам страха в очите на родителите ми. Да лежа неподвижна с месеци. Да гледам през прозореца, докато другите живеят, а аз се уча отначало как да движа пръстите си и да се радвам, когато успяха да ме задържат изправена за 11 секунди.
Лекарите казали на родителите ми, че има висок шанс да не оцелея, а ако се случи, най-вероятно няма да проходя. Е, днес мога дори да бягам. След 1 плътен месец на легло, без дори да мога да стана от него, дойде ден, в който ми позволиха да седна на инвалидна количка, с която ме свалиха до входа на болницата. Още от момента, в който се случи това, аз приех, че се случва с причина. Трябваше да видя позитивното, а именно силата в себе си, усмивката, с която приемам всичко и любовта към живота.
Как това, през което си преминала, те промени?
Именно това ме прави психолог. Освен дипломите, преживяното. Знам какво е да се чувстваш сам, да се чудиш дали ще ходиш отново. Затова днес, когато стоя пред някой, който се бори с тревожност, страх, отчаяние, аз не просто слушам. Минала съм през същата тази “улица с мъгла“ (както казахме в една сесия) и знам, че от нея има изход. Както аз някога се опрях на патерици, за да проходя, така днес съм опора за онези, които искат да се изправят психически – и да започнат отначало.
Истината е, че най-много ме промениха не само травмите, а и хората след това.
Говореше се, че съм скочила нарочно пред колата– нещо, което е толкова далеч от реалността, че дори не мога да го коментирам. И най-страшното е, че тези думи ги казват хора, без да се замислят какво причиняват.
До ден днешен има хора, които се дразнят, че говоря за катастрофата 11 години по-късно. Казват, че се „въртя около това“ и се възползвам, за внимание в социалните мрежи, макар да го включвам 1-2 пъти в годината. А истината е, че това е част от моята история. Не го правя, за да търся съжаление – не ми трябва. Аз се справих. Но говоря за нея, защото този случай не е изолиран.
Преди 11 години бях аз, днес може да е някой друг. Хората не са застраховани. И ако моят глас може да накара дори един човек да се замисли как кара, дали натиска газта повече, отколкото е нужно – значи си струва.
Затова ще продължа да говоря за това. Не защото не съм го преодоляла, а защото точно защото съм го преодоляла, знам колко е важно другите да не минават през същото.
Как и кога идва силата?
Силата идва, когато се изправиш пред най-големия си страх, който дори не искаш да признаеш пред себе си. Когато осъзнаеш, че си толкова човек, колкото всеки друг. Когато повярваш, че заслужаваш всичко. Често, това е дълъг процес. После, когато спреш да се срамуваш от това, което ти се случва. Спираш да чакаш, а действаш. Малки крачки към промяна, но да ги има.
Имаш ли съвет за добър и щастлив живот?
Нещо, което ми отне години да го разбера сама. Спри да живееш, за да се харесаш на другите. Живей, за да си спокоен със себе си.
Често обяснявам в сесии, че винаги ще има недоволни хора от теб. Ако направиш X нещо, ще има хора, които ще се ядосват, сърдят и казват, че е трябвало да направиш Y. Както и обратното. Щастлив и добър живот не означава живот без трудности. Означава, да поемаш отговорност за себе си и нуждите си. Да израстваш. Да не се отказваш.
Как нашите читатели, които имат необходимост от психолог, могат да се свържат с теб?
Най-лесно е да запишат час през сайта superdoc – https://superdoc.bg/lekar/katerina-mateeva
В инстаграм @kari.mateeva създадох безплатна група, в която споделям информация и техники за справяне.
Както обичам да казвам, целта ми е да помагам на колкото може повече хора, затова ще се радвам поне част от читателите да се присъединят към групата.
И не на последно място – какво лято си пожелаваш?
Пожелавам си това лято да бъде спокойно и истинско – със смислени моменти, време за себе си и хората, които са важни. Пожелавам същото и на вашите читатели – едно лято, в което да си поемат дъх и да си напомнят, че имат право да бъдат добре.
