С Виктор седим на любимата пейка на първата дама на българското кино Невена Коканова пред църквата “Св. Седмочисленици”. Поводът за срещата ни е дебютната му фотографска изложба “Живот и здраве”, която представя 48 портретни фотографии на възрастни хора от цяла България в Клуб на пенсионера, район “Оборище”. Куратор е Сияна Шишкова, откриването е на пети април от 18 ч., а експозицията ще остане до 15-и април. Изложбата е организирана заедно със сдружение “Еклектик” – арт сдружение, от което е част.
В “прожекционната зала” ще бъде излъчен късометражният филм на Виктор Old Tricks (2022), ко-режисиран от италианеца Едоардо Паскуини. Old Tricks е комедия за възрастна двойка, която си играе със смъртта и смъртта си играе с тях. Ще има афтърпарти в One gallery, тениски, албуми (може би) и турнир по шах. Освен това наесен ще бъде премиерата на пълнометражния филм на Виктор.
Кой е Виктор Иванов? Роден през 1992 г., започва като асистент в българското кино, а през 2018 г. снима 10 късометражни филма за три месеца в италианския Cinemadamare. Работи като режисьор и сценарист в Европа, печели наградата на 355* на фондация „Стоян Камбарев“ (2021) и завършва дебютния си пълнометражен филм през 2025 г. на който предстои да има премиера.
Филмът му „Old Tricks“ успява да стигне до 30+ фестивала, включително 6 Оскар-квалифициращи, с награда на журито в Торино и наградата на телевизия RAI. В един от другите му късометражни филми, „Vuja De“, участва Филипо Скотти – момчето от Ръката на Бог на Сорентино.
Защо човек с толкова интензивна естетика е привлечен от възрастни хора, какво означава едно изображение да е честно, защо Виктор се определя като трансхуманист, как си представя себе си на 80 и как една изложба може да се случи без предварителен замисъл. Говорим си за всичко това и още – в първите дни на пролетта. Важно уточнение е, че във всеки един момент нещо започва отначало.
В “Живот и здраве” са включени фотографии, събирани от стари ленти, телефони и изпотрошени мемори карти. Това е твоята стилистика или е принудителна такава? Мечтаеш ли в бъдеще да имаш голям бюджет, неограничени ресурси?
Снимките са от периода, откакто започнах да снимам аналогова фотография и са натрупани с времето. Целта ми никога не е била да се съберат, никога не съм имал идея, че тази изложба ще се случи, като цяло изобщо не съм си мислил да правя каквито и да било изложби. Ще представя 48, ( ако сме ги преброили правилно ) но Сияна се занимава с това, аз нямам идея. Но аз ѝ дадох супер много — примерно 100. Аз си мисля, че има някои по-добри, които тя не е сложила, но това е все тая. To всъщност добре че е тя и всички около мен, иначе изобщо нямаше да се случи това.
Но все пак си оставил тя да реши?
Ами почти всичко е нейно е решение, единствено и казах, че ще е супер снимките на баба ми и дядо ми да са по-големи, защото те починаха миналата година в рамките на три седмици. Рязко. От днес за утре буквално — баба ми падна и си счупи таза и на другия ден почина, и след две седмици дядо ми почина. Казах си, че това е добър момент да им дам някакъв трибют и т.н.
Не са само непознати, има и по-лични портрети, всъщност те всички са лични по някакъв начин.
И едновременно с това всички са нелични.
В твоите неща естетиката е много интензивна, води към младост, към действие и самият ти си такъв и филмите ти са такива, поне аз така ги виждам, и в същото време изложба с възрастни хора.
Имат много странни лица. Изглеждат супер нетрадиционно и в някакъв момент спира да им пука как изглеждат. Толкова са натоварени лицата им с информация. Суетата е gone, то и да искаш да си суетен и да се “поддържаш” ще станеш като Мики Рурк или нещо такова. По-скоро да embrace-неш себе си.
Изложбата можеше да е в галерия, но е в Клуб на пенсионера. Какво променя това за теб?
Аз не го виждам като нещо странно. Просто никога не съм правил изложба, а идеята да я направя в галерия ми се стори твърде стерилна и инсталирана. Всичко е толкова изкуствено, когато просто сложиш снимки на бели стени и ги осветиш с някакви светлини. За мен беше важно изложбата да бъде на място, което има своя атмосфера и живот. Затова обиколих пенсионерските клубове. Първоначално мислех да я направя в старчески домове, но те са твърде големи и отдалечени, а материалът, който имам, е ограничен. Клубът в „Оборище“ беше перфектен. Съобразихме се със самото пространство, опитахме се да го използваме максимално без да го променяме много. Така, дори самото място да дава контекста, който ми харесва – нещо автентично и неподправено.
Сурови, нефилтрирани кадри – какво означава едно изображение да е честно?
Ами да не е манипулирано. Затова и се навирам в лицата на хората, защото ако им кажа „Е, дай да ти направя една снимка“, те ще реагират и тогава автоматично става поза и излиза от естествения хабитат, и човек веднага знае, че седи пред камера, което е възможно най-скучното нещо. Аз не съм фотограф, не снимам в студия, не снимам някакви мацки, на които да им кажа: направи това, направи онова и т.н. А и нямам нагон да бъда фотограф, за мен просто е интересно. Като експеримент е цялото нещо. Без предупреждение – спонтанност, това е.
Как си представяш себе си на 80?
Аз си падам повече трансхуманист, вярвам в това, че или ще живеем по някакъв начин до 300 години и всичките морали ще се променят на база на технологиите, и дължината на живота ще се увеличи супер много и ще се преобразува целият социален конструкт и традиция. Все едно си представям, че на 80 ще съм на 15. В тоя случай ще мога да бъда и кинаджия и рок звезда, че ся един живот не стига. Аз съм повече с идеологията на Брайън Джонсън и Питър Тиел, отколкото на Буда. Но ако обаче стане така че да не увеличават значително life-спана, най-вероятно ще съм мъртъв.
След изложбата снимките ще бъдат дарени на старчески домове. Какво искаш да остане след тях – за тези хора и за теб самия?
Ще ми се снимките да бъдат нещо, което просто съществува там – като част от самото пространство, без да привличат вниманието, а по-скоро да се сливат с интериора. Да бъдат като тихи наблюдатели, забелязвани само когато погледът ти блуждае, да ги уловиш с периферията си и да породят каквото там усетиш.
Ще има тениски, афтърпарти.
Да, в One Gallery е афтърпартито. Несъзнателно партито е в галерия, а изложбата в Клуб на пенсионера. Не сме го мислили, но също ще има магнити, снимки и албуми, ако седна да ги направя. Ще се прожектира късометражният филм Old Tricks. Ще можеш да си купиш постери и такива с рамки дори. Имаме някакви амбиции да закрием изложбата с турнир по шах на 13 април, но не обещавам нищо на никого.
Автор: Неда Узунколева
