Евгени е млад, талантлив и безпогрешно смел в житейските избори. Днес ти го представяме на един дъх, защото той изгаря силно…
Здравей, Евгени! Опиши се с три думи…
Драма, драма и отново… драма
Как виждаше света като дете?
Не си спомням много, но от малкото неща, които помня, той беше свободен, безгрижен, пълен с бездомни котенца, за които се грижехме с групата, и много игри.
Над какво си се фокусирал в момента?
Аз съм човек, който трудно се фокусира, защото се занимавам с много неща, но към момента имам няколко сесии в главата си. Надявам се до края на май да съм ги осъществил и през юни да успея да ги представя на хората. Ще са нещо в типично моя стил и се надявам хората да ги харесат. Живот и здраве, наесен и изложба.
Какво е фотографията за теб?
Начин да изразя себе си. В забързаното ежедневие едно от нещата, които ни водят, са онези зелени банкноти, които понякога не позволяват да правиш нещата, които обичаш, по начина, който обичаш. При фотографията не е така – там правя нещата, когато, с когото и както ги искам аз.
А Любовта?
Аз си падам по онази силна любов за няколко години. Непостоянен съм и често се случва нещо да ми омръзне. Точно затова смятам, че е най-правилно да хванеш нещо, да изгориш в него, докато огънят е силен, и после да си тръгнеш.
Как минава един твой ден?
Работа, работа и отново работа. Аз смятам, че сега съм на 25 и сега трябва да работя за себе си и за бъдещето си. Ставам сутрин, разхождам кучето, работя, фитнес, пак разходка на кучето, и работа, докато си легна.
Имаш ли мечта за сбъдване?
Някой ден в някоя галерия някой непознат да погледне моя снимка и да каже: „ Това е в стила на Евгени Кирилов…“, и да се окаже прав.
Коя е песента, която не можеш да изкараш от мислите си последните дни?
Много са. Аз съм пристрастен към музиката, въпреки че музикалният талант при мен липсва на 101%. Не се ограничавам в една песен или един стил.
Кои са любимите ти места в града?
Нямам такива, София е моето любимо място. Харесва ми да се разхождам, без да спра, из цяла София.
Какво искаш да снимаш?
Магията у хората. Точно затова снимам и портрети, защото така запечатвам в изображение душата им.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
