Той е провокативен, много често в сърцето на скандала, но по-важното е, че задава въпроси за вътрешна работа. Днес на гости ни е Иво Димчев и е откровен до болка, както винаги.

Здравей, Иво! Няколко години по-късно отново правим интервю с теб и се радваме, защото за това време продължаваш да бъдеш един от най-любимите ни артисти. Къде те намираме?
Здравей, в Любляна съм. Преди саундчек в Кино Шишка, където имам концерт довечера.
Започвам с въпрос за твоето турне, което предстои с концерти в Хага, Брюксел, София и още градове – как се подготвяш?
Обикновено репетирам песните в някоя хотелска стая. Но по-често обикалям по местните секънд хендове да си намеря нещо интересно, което да си облека на сцената, я нова перука, я някакви яки рамки за очила, я гердан или ново сако. Аз и мразя да нося багаж, така че често се налага да си купувам дрехи на място, за да имам все пак някакви дрехи на сцената.
Каква е твоята ежедневна рутина – как преминава един твой ден от събуждането до лягането вечер?
Много зависи с кой се събуждам, за да ти кажа как започва денят. Има хора, с които е приятно да се събуждаш дълго и динамично. Но ако съм сам просто си правя кафе, преглеждам си имейлите и отивам на басейн.

Разкажи ни повече за последните ти две песни – „Отварям очи“ и „Падам ли“…
Отварям очи написах за един български филм “Жири” през 2019 година. Текстът е на моя учител по театър – Николай Георгиев и мой..50/50. Искрата в този период правеше аранжимент за клубната версия на „Слът“ и след това ми каза, че адски много харесва „Отварям очи“, понеже я беше чул на мой концерт акустично и много иска да направи аранжимент на нея. Аз записах вокали и му ги пратих. След това, като я чух, много ми допадна аранжиментът му, но не харесах вокалите и я “прибрах в чекмеджето“. Чак миналата година се присетих за нея и успях да запиша вокали, които ме задоволяват. „Падам ли“ има сходна история. Написах я през 2020 година. Работих по аранжимента с няколко човека, но все в клубен вариант и все не бях доволен. Преди няколко месеца просто помолих Владимир Джамбазов да напише аранжимент за струнен оркестър върху моя глас и пианото на Димитър Гочаков. Искрата добави към това малко драма и дръмс и взе, че се получи. Клубната версия може и да почака. Аз имам доста песни, които просто си чакат времето. И на английски, и на български. Обикновено, когато напиша една песен, това не значи, че ще я издам. Първо ще я пробвам на концерт, може би ще я развия в друга посока. Ще я пробвам пак. След това евентуално започвам да мисля за аранжимент, което може да продължи очевидно и години. А и не обичам да задоволявам очакванията на публиката. Преди от мен се очакваше да пея само любовни песни, тогава започнах с Баниците, водките, парцалите и тн., и имаше доста разочаровани и шокирани, което дълбоко не ме впечатли. Сега мнозина очакват от мен веселяшки и луди песни, аз пък пиша почти и само балади, щото такова ми е настроението през последните месеци. Не мога да си крива душата. Тя е достатъчно крива така и така.
Промени ли се идеята, за която пееш през годините и има ли нови теми, които те вълнуват?
В началото пишех само песни за спектаклите си. След това за мой ужас и голяма изненада започнах да пиша много любовни песни на английски. Те пък се оказаха доста сполучливи, сигурно, защото си падам малко депресар. Мен ме избива или на депресия или на цинизъм. Мисля, че цинизмът е страничен ефект на тъгата. Страховит опит за усмивка. Така очевидно постигам някакъв странен баланс. Хуморът и самоиронията ме държат на светло, особено когато съм в публичното пространство. Работата със стойността на нещата за мен винаги е от съществено значение, независимо от темата. Обожествяване на ниското и десакрализацията на високото са ми любими похвати независимо дали работя спектакъл или пиша песен. Може би заради това чисто хармонически „Баницата“ е една от най-сложните ми песни.

Кои са уроците, които научи през 2024 година?
Едни и същи уроци уча всяка година и все не мога да ги науча: Първият е, Че благостта е сила. Аз често съм груб и недодялан човек, особено в работата си. Иска ми се да съм по-мил и благ с хората около мен и със себе си. Другият урок, че прошката е свобода. Той ми е много по-лесен. Бързо прощавам. Сигурно, за това давам вид на що-годе свободен човек.
А кой е най-ценният ти урок, който си научил като артист досега?
“Грозната” истина е по-красива и от най-безупречната лъжа. А и определено е по-смешна.
Как прекара празниците и успя ли да си починеш?
С приятели, на антибиотици, много секс и много чесън.
Коя е последната книга, която прочете?
Не чета книги последните години. Купих си една научна скоро, щото се надявах да пише за мен. Но като видях, че не са ме споменали, и я зарязах.
А филм?
Емилия Перез.
Кое те зарежда и вдъхновява на ежедневна база?
Пианото винаги ме вдъхновява. Както взема киборда в скута си, и все едно влизам в една паралелна реалност, в която всичко се подрежда и най-голямата трагедия било лична или глобална има свой смисъл и е дори красива. Така ми действа и сцената.

И не на последно място – какво да очакваме в личен и професионален план от теб през 2025 година?
Предстоят ми няколко солови концерта и няколко с новата ми банда В Хага, Берлин, Истанбул. Играем мюзикъла – „В Ада с Иисус“ в Брюксел. Играя солото Метч февруари в Топлоцентрала. Февруари започвам работа по един голям спектакъл, посветен на 200 години от рождението на Йохан Щраус, чиято премиера е във Виена на най-големия театрален фестивал в Австрия – Фествохен. През юли пак във Виена ще имам премиера на мой спектакъл-лекция, наречен Крайм бади, който ще разглежда подробно интерактивността в моите спектакли. През септември имам премиера на голям групов спектакъл в Грац /Австрия/ в театър Стаирише Хербст. Тази година подписах договор с една много важна агенция във Франция, които ще организират концертите ми във Франция от тук насетне. На 4 октомври ще направя голям сборен концерт в зала 1 на НДК, за който съвсем скоро ще се пуснат билети за продажба. Няколко дуета съм намислил също, но няма все още да споменавам имена.