Смела, красива и много интересна, завладяваща личност. Срещнах Симона при едно споделено пътуване. Тя беше облечена в тесни, леко увиснали (където трябва) дънки, тениска и шапка с козирка, обърната назад. Слушахме реге и си говорихме най-откровено по пътя. Разбрах, че е зъболекар и това ме впечатли, защото, признавам, ни най-малко не приличаше на момиче с такава професия. Веднага харесах нейното топло хлапашко излъчване и непренуденост и някак не можех да ги свържа със сериозността на зъболекарството. Особено като направя уточнението, че цялото ѝ тяло (или поне доста от видимата му част) е покрита с разноцветни татуировки. Казва, че децата я обожават, а тя на свой ред обича да обгрижва пациентите си и е доволна от избора си на професия. Реших, че трябва да я представим в „Лицата“ – точно защото сме свикнали на стандарти и стереотипи и често имаме закостеняла представа за това как трябва да изглежда един лекар. Е, тя разчупва стереотипа, но едновременно с това е изключително отговорна и прецизна в работата си! Истински професионалист! Пред Вас е Симона – човекът, който създава красиви усмивки.
Здравей, Симона! Как започва един твой ден?
Здравей! Дните ми започват с чаша кафе, хубава музика и положителни мисли…и след това –пациенти.
За какво мечтаеше, когато беше малка?
Да се чувствам щастлива, свободна и в хармония със света. Сега се чувствам щастлива, свободна и в хармония със себе си.
Кога разбра, че искаш да станеш зъболекар?
От малка исках да бъда доктор, но се колебаех между обща и дентална медицина. Избрах денталната медицина, без да знам дали това е правилният избор за мен, дали ще се справям добре и дали ще ми носи щастие. Просто трябваше да избера и днес мисля, че съм взела правилното решение.
Когато те видях за първи път, нямаше как да предположа, че си зъболекар и работиш и с деца. Как реагират хората, когато те видят, влизайки в кабинета?
Съвсем нормално… Не съм срещала проблеми. Работя с пациенти между 3 и 90 години и се разбирам еднакво добре с всички. За мен беше интересно, че много родители ми се доверяват и водят децата си при мен. На този етап повече работя с деца.
През уикендите работя в три села, там пациентите дори не се заглеждат в татуировките.
Как се работи на село? По-трудно ли ти е там?
Определено се работи по-трудно. Една от причините е, че ходя там за два дни и напливът от пациенти е голям. Те буквално са изолирани и нямат голям избор на стоматолози. Въпреки че градът е само на 40 км, предпочитат някой да дойде да ги лекува на място. Доста често има спешни и неотложни случаи. В началото се притеснявах и ме беше трудно, защото нямах толкова натрупан опит. Особено с хирургическата част. Често на хората там им липсват достатъчно знания как от ранна детска възраст да се грижат за устното си здраве. Иначе като цяло комуникацията на село е по-лесна. Не знам на какво се дължи това, а си мислех, че ще е точно обратното. Дори ми се струва, че хората са по-широко скроени.
Харесва ми, че си непринудена и не следваш стереотипи. Казвали ли са ти, че татуировките могат да ти попречат на професионалната реализация?
От първата година в университета чувах, че ще ми пречат: от колеги, приятели, родители. Тогава имах две, може би три татуировки. Днес са много повече… и все още не са ми попречили!
Какво обичаш в работата си?
Чувството, че можеш да помогнеш, когато някой има нужда. Да върнеш нечия усмивка.
В какво вярва момиче като теб?
Вярвам в доброто, в любовта. Вярвам, че човек трябва да се стреми да приема и обича себе си, за да може да среща правилните хора. И че не трябва да прави компромиси със себе си, за да се „впише“ в някаква схема.
Как обичаш да си почиваш?
Рядко имам време да почивам… Работя по 6-7 дни седмично. На този етап работата ме зарежда. Ако не съм с пациенти, съм с хубава книга или сред природата.
Кой е последният филм, който те впечатли?
„Call me by your name“. („Призови ме с твоето име“.)
Опиши се с една дума.
Ще си позволя да цитирам Оскар Уайлд: „To define is to limit.“ („Да дефинираш значи да ограничиш.“)
Автор: Мариана Станчева – Славчева
Фотограф: Божидар Стоичков
