Разговаряме с Вълко Чобанов за новия сезон на FLUCA, който беше официално открит на 29 юни в Пловдив. Интересното вече започна с предварителното представяне на програмата на Австрийски културен павилион. Мич Брезунек, Мартина Вачева и Вълко Чобанов преобразиха култовите мебели „Енци“, предлагайки нова алтернатива за тяхната визия. Ще имаме възможност да ги видим отблизо по време на гостуването на необикновената сребриста кутия в Пловдив. Какво вдъхновява носителя на БАЗА 2019 и колко интересно ще бъде предстоящото лято, ще научим от самия него.
Здравей, Вълко. Огромно удоволствие е, че имаме възможност да поговорим за приятни неща в навечерието на новия сезон на Fluca. Как започна днешният ден?
С новият албум на Charli XCX в леглото си гледах фейсбука, докато не ми писна, после се завъртях на другата страна и си гледах инстаграма. Като ми омръзна, станах да си направя кафе и да гледам в редит какво се случва на протестите на BLM в Америка.
Излязох на двора пред блока и си пуснах Caroline Polachek, докато си пия кафето с много мляко и много захар. Официалният ми слоган за 2020 е „Тwenty venti: don’t talk to me before i had my coffee“. И сега като си изпих кафето и съм доволен от живота, седнах да отговарям на въпросите за това интервю.
Миналата година публиката имаше възможност да види твоята работа като част от изложбата „ФОН: Млади автори от Пловдив“. Тази година ще посветиш време в преобразяването на емблематичните мебели „Енци“. Какъв облик ще търсиш?
На изложбата за ФОН пак участвахме с Мартина и Мич, но там всеки работеше със собствено пространство и самостоятелен проект. Този път работим заедно и по време на самия процес, като сме се опитали да обединим визуално мебелите. Също така се съобразихме, че мебелите ще стоят в градска среда. За енцито, което аз рисувам, съм се насочил към елементи от селския бит – компот от ягоди, дамаджана, туршия и други такива подобни.
Има ли нещо ключово в австрийската култура и изкуство, което те вдъхновява в работата по проекта?
Никога не съм ходил в Австрия и нямам досег до австрийската култура. Ако трябва да бъда честен, първото, за което се сещам, са Моцарт и Херман Нич, на които не се кефя. Миналата година с Мич помогнахме на австрийския визуален артист Бернхард Волф да реализира два визуални проекта в градската среда на Пловдив, които след това бяха презентирани в павилиона на Fluca. Ако мога да си позволя да генерализирам всички австрийци на базата на опита ми с Бернхард, това са хора с много силна професионална етика, пунктуални и супер точни. Това е нещото, което искам да взема и в своята практика като художник.
Творбите и проектите ти са изключително разнообразни – комбинираш различни материали и техники, използваш активно и медията като инструмент. Кои са медийните канали в съвременния свят, които те вдъхновяват и провокират?
Ами аз донякъде отговорих на този въпрос с първия си отговор. Но главно youtube, vimeo, instagram, facebook, reddit и tik tok, както и много други.
Коя е „непрекъснатата линия“ в творчеството на Вълко Чобанов?
Вълко Чобанов няма линия в творчеството си, която да е консистентна нито като тема, нито като техника.
Как прекара периода на изолация и как усамотението се отрази на творческия ти процес? Или самотата донякъде винаги е част от живота на един артист?
Ами, когато почна Короната, бях в Америка. Две седмици преди това бях болен от шарка и стоях 18 дни в една стая в Бруклин. И като се върнах в Пловдив, пак 14 дни в изолация. После дойде и забраната за излизане в паркове, а исках много да се разходя на слънце, но те и това ми забраниха. Единствената ми разходка беше до гробищата, там беше единственият „парк“ в града, където не глобяваха. Ако това беше продължило още малко, щях да си прережа вените. Единственото, което ме спря, е, че нямам вана и нямаше да е достатъчно естетична смърт. Самотата е хубаво нещо, но като не мога да отида сред природата и да бъда „сам“, тогава вече е прекалено, кого ще заразя в гората – храстите или някой таралеж? Почти нямаше творчески процеси по това време при мен, то едвам имаше мисловни процеси, само стоях и гледах клипчета в youtube по 14 часа на ден. Нарисувах няколко рисунки за целия период. Една от тях беше портрет от снимка на Бритни Спиърс, когато през 2007-а получи нервна криза и си обръсна главата. Мисля, че репликата „My loneliness is killing me“, от една песен на Бритни, най-добре в едно изречение описва чувствата ми по време на карантината.
Кои са проектите, които занимават съзнанието ти към този момент?
Ами от няколко седмици отлагам да изиграя докрай „Divinity original sin 2“, както и двата експанжъна на „The witcher 3“ . Също искам да си наваксам с новите сезони на някои анимета, които още не съм гледал, със сигурност трябва да гледам „Мob psycho 100“, втори сезон.
Какви лица би искал да виждаш по-често в Пловдив?
Иска ми се по центъра да се разхождат повече хибриди между човек и животно, като в острова на доктор Моро. Примерно пловдивска батка хибрид с бабун, или кифла хибрид с патица. А във фонтаните могат да пуснат хибриди между хора и риби да си плуват, то в Пловдив има много фонтани, само тръби трябва да се пуснат между тях, за да може тези русалки да се движат свободно, и една централна тръба към Гребния канал и Марица.
Автор: 8pm
Снимки: Личен архив
