Днес Ви срещаме с две много приличащи си и същевременно дълбоко различаващи се помежду си личности, които са успели да намерят тънкия баланс в съвместното си съществуване и да създадат впечатляващия проект Concept 166. Те са вдъхновени и вдъхновяващи, позитивни, енергични и кретивни натури, които не се спират пред никакви трудности. Искат да променят стереотипите за шопинг и в крайна сметка да те накарат да се влюбиш в него – в пълния смисъл на думата. Concept 166 е преживяване за ценители! За това ни разкават Мина и Ади, които взаимно се преоткриват и са твърдо убедени, че най-интересното тепърва предстои. Ето какво сме Ви подготвили съвместно с тях под наслов „ Лицата на Concept 166“. Прочетете…
Здравейте! Как се намерихте?
Ади: Твоята любима история! ( Смее се, поглеждайки към Мина.) На ул. „Раковски” 193, преди 9 години.
Мина: Ще разкажа накратко. Преди 9 години отворихме първия магазин на “Maria Queen Maria”. В деня на откриването – влиза тя. Отваря вратата, нахълтва и казва: „Здравейте, аз съм Ади! Имате ли едно такова, дето такова?” И показва с ръце движение на почистване с прахосмукачка. Аз отвръщам: “Моля?“ А тя – пак: “Имате ли такова, дето такова?“ Питам я дали ѝ трябва прахосмукачка? Тя се опитва да каже думата, но се отказва и кима: “Да!“ (Смее се.)
Ади: Току-що дошла в България, не че не съм знаела български, но живях дълго в Италия и през цялото време съм говорила само на италиански, така че някои български думи ми убягваха.
Мина: Та това беше първият ни сблъсък. Тя работеше до магазина и някак супер естествено станахме приятелки.
Мина, какво беше първото ти впечатление от Ади?
Мина: Тя е огнена зодия, която пълни цялата стая с енергия. Помня, че дълго време ѝ задавах въпроса – защо се е върнала в България? И тя все казваше: „Кръвта ми заговори, кръвта!“
Ади, каква беше причината да се върнеш в България?
Ади: Защото никога не бях живяла в България. Идвах си само по време на ваканциите през лятото. И защото исках да постоя малко повече с баща ми. Той се пенсионира, спря да пее и исках да изкарам малко повече време с него. Те пък нещата си потръгнаха лека-полека и ето на̀ – все още съм тук!
Как решихте за създадете общ проект?
Мина: Решихме да пробваме и успяхме да създадем един цял проект Concept 166. Историята отново е сързана с малкото „ Queenie “. През годините винаги сме били много близки. Дори когато напусна работа, пак се виждахме. Преди околко две години Ади дойде и каза: „Мини, ще се омъжвам. Искаш ли да ми ушиеш рокля за сватбата?“ Отвърнах: “Да, разбира се!“
Започнахме да движим нещата по дизайна на роклята, виждахме се, за да обменяме идеи. Ади си стана фен на “Maria Queen Maria”, и съответно роклята си беше екстравагантна. Започнахме да прекарваме много време заедно. И един ден имахме среща на млекарницата. Аз плачех и тя ме попита какво става? Казах, че собственичката спира да дава магазина под наем и за мен това е краят, няма повече да се занимавам, нямам повече нерви. За известно време се лашках и не бях наясно дали да правя нова къща на „Queenie“ или не.
Ади: Реално не беше минало много време, защото сватбата беше през август 2018, а през януари 2019 бях заминала за Мароко на йога ретрийт. Мина е много свързана с тези неща.
Мина: Момчетата от съседното заведние ми звъннаха да ме питат дали искам да погледна тяхното помещение, което дават под наем. Отидох да го видя и го харесах много. Казах си, това е моето място, но не можех да си го позволя сама. Бях решила, че ако ще правя нещо, ще е място, на което активно ще се срещат съвременни български дизайнери. Ади ми се обади, за да ми разкаже как е минало в Мароко. По време на разговора споделих за това място, тя поиска да го види и съответно помолихме барманите да ни отворят.
Ади само влиза, веднага ме поглежда и казва: „Ами, хайде, да го вземем!“ И аз я питам: “Какво ще го правим?“ Тя само казва, че трябва да говори с мъжа си. На следващия ден той ми звъни и иска да види мястото. Идва, поглежда и казва, че е много яко, супер място… и така.
Тръгнахме. Няма да го забравя никога… Добри вървеше по улицата нагоре и изведнъж се обърна назад, върна се и каза: „Мина, моля те, обади се на момчетата, да не го дават на друг. Взимаме го!“
Така започнахме да се виждаме и да обсъждаме в какво ще превърнем това място. Казах им, че имам идея да направим pop-up store. Авторите да могат да влизат и излизат, когато решат. Да правим ивенти, дегустации, представяния, да споделяме това пространство с други хора и съмишленици,Започнахме, без да имаме яснота какво ще се случи, но проектът се разви много добре.
Ади: Отделно Добри си беше харесал един американски бранд – Affliction, който в България не се продава. Това ни беше първоначалната идея, после дойдаха и боичките – Angelus , които внасяме от Америка също. Звъннахме на няколко любими български дизайнери, с които започнахме да работим. Стана място за срещи, за споделяне, за презентация на хубава храна, на книги и място за събития.
Как намирате баланс в приятелството и работата?
Ади: Имаме разногласия, но не сме се ядосвали и чак карали. Нормално всяка има собствено мение, което се стараем да приемаме. Облягам се на нея, когато става въпрос за мода или дисплея на магазина. Тя има око за нещата, а аз се занимавам с храните и напитките.
Мина: Още в началото, когато започнахме да работим заедно, ѝ казах, че имаме безкрайно добри отношения. Дори и да не сме се виждали няколко месеца, като се видим, е все едно до вчера сме били заедно. Казах ѝ, че не искам да си рискувам приятелството с нея – заради бизнеса. Помолих я да си обещаем да работим наравно. Всяка да си има отговорност за определено нещо и да си го движи. И накрая да си казваме всичко, дори с риск да се нараним една друга. Оттогава се научихме всяка седмица да се виждаме в един определен ден, да си правим план график, изговаряме си всичко и така нещата вървят добре.
Какво трябва да притежава един бранд, за да бъде част от семейството Concept 166?
Ади: Трябва да притежава дух, трябва да е ърбан. Ние не предлагаме масови неща, които можете да намерите навсякъде. Дори вината, които продаваме, са специално селектирани. Продуктът трябва да е авторски! Той трябва да стои хармонично с другите продукти и автори. Помагаме на нови автори, които сега се реализират. И най-важното е хората, с които работим, да са с добри сърца. Имаме и чужди марки, които внасяме, но те са лимитирани. Има много българи, които познават тези марки и са щастливи, че вече има откъде да ги закупят.
Мина: Радвам се, че успяхме да научим нашите клиенти, че ако имат специален повод, могат да разчитат на Concept 166. Винаги ще намерят идеалния подарък, подбран със стил и душа, за техните любими хора. Научихме ги, че могат да ни имат доверие – което е най-важното!
Как искате да се развивате за напред?
Ади: Искаме да надградим и развием нещо, което в България все още го няма. Няма анолог на нашия проект. Може би да си намерим нещо по голямо като помещение или да си направим второ място, не знам още. За всичко си има време. Нямаме точен план. За години и три месеца се развихме толкова добре, просто нямахме представа какво ще се случи. Хората, които не идват толкова често, виждат как се стараем всеки месец пространството да изглежда по различен начин.
Мина: Когато взехме това място, направихме го преди всичко с идеята, че ще се забавляваме. Това е място за среща с нашите приятели. Не е задължително да пазаруват. Те идват да изпият чаша вино, да поработят сред уют, да избягат от обстановката в офиса или просто да си поседят при нас. Другото нещо, което много добре ни се получава, е създаването на ивенти – нещо, което не планирахме, но ще си доразвием с времето.
Единственият план, който бяхме започнали да обмисляме с визия за бъдещето, дойде по време на пандемията. Тогава мен ме нямаше, защото бях във Виетнам, а Ади беше в Бали. Когато се върнахме, отворихме и след 3 дни се наложи да затоврим. Поседяхме три дни в дълбок размисъл какво ще правим и как ще го правим. Обадих се на Ади и ѝ ,казах, че трябва да се видим и да започнем да работим активно. Онлайн, с клипове, и навсякъде другаде, за да виждат хората, че работим. Тогава започнахме да си правим планове и осъзнахме, че с добър план всичко става. И, когато имаш стратегия, също става. Пандемията на нас много ни помогна. Първо си преброихме клиентите и приятелите, които не ни изоставиха. Този период беше много труден за всички. С Ади бяхме „деливъри“ с двата Смарта. Участвахме в много дигитални фестивали. И, създавайки план за всичко, постигнахме това нещата да станат още по-хубави. Имахме невероятно успешен рожден ден. А черешката на тортата беше трибютът на Антъни Бурдейн.
Ади: Bourdain Day е нещо, което искам да развивам, с всяка година да става все по-мащабно и разнообразно. Искам да стане традиция, както в цял свят почитат деня по някакъв начин. Имам много идеи и е проект „на сърце“.
Ади какво е за теб Мина?
Ади: Мина е от тези хора, които са ми съдбовни. И не само заради историята, която имаме. Тя е планета в един огромен космос. И заедно с моята планета, успяхме да не се зблъскаме, а да се обединим дори и в състояние на ретроградност. Заедно се учим! Мина за мен е много близък човек, който се радвам, че е в живота ми!
Мина, какво е за теб Ади?
Мина: Ади има много лек характер. Тя е винаги усмихната, ведра и сърцата. Ади ме научи на лекота. Енергията ѝ е мека, тя е мой учител. Ние сме едно!
Какво да очакваме от вашия съвместен, проект с „Лицата на града“ – „Лицата на Concept 166”?
Мина: „Лицата на града“ е наш любим сайт с Ади. И двете имаме претенция да сме съвременни и много „градски“ настроени хора и, някак естествено, след предложението на Цвети и Мариана да работим заедно, приехме тази идея и решихме да я развиваме. Двете с Ади сме били лица и част от проекта „Лицата на града“. Новият ни съвместен проект „Лицата на Concept 166“ ще е свързан не само с новите ърбан тенденции и „авторските неща“ , които се случват в града по принцип. Искаме да представяме интересни познати и непознати млади и модерни артисти, творящи в жанра “контемпорари” на територията на нашата столица. Ще се опитаме да запознаваме публиката и с хора, които обогатяват този град с цялата съвременна динамика и култура, които надграждат създаденото от предишни поколения. Четирите изповядаме едни и същи ценности, имаме сходни естетически разбирания, общи виждания за това какво трябва да се случва в един красив европейски град. Нещата, които наблюдаваме днес, вече са много различни, те не са просто конвенционални събития. Ще наблегнем на така наречените „бутикови ивенти“, например ще започнем с дегустации на авангардни вина, които не се намират навсякъде. Ади развива проекти, които са свързани с културата на консумация на шоколада и кафето. Заедно с “Лицата на града“ на територията на Concept 166 ще можем да творим стойностни, красиви и разнообразни събития и срещи, които да докосват градския човек. Предстоят ни ценни, интересни и полезни приключения на духа и сетивата!
Автор: Мариана Станчева – Славчева
Фотограф: Цветана Бонева
