Автор: Радослава Петрова
Сред градския шум и бързането на деня се намират онези тихи същества, които превръщат света в по-поетично място. Елисавета Костадинова – или просто Ели – е едно от тях. Зад артистичното име Enteshe се крие жена, която съчетава блясъка на кристалите със светлината на вътрешната трансформация. Тя създава не просто бижута, а талисмани, вдъхновени от личните ѝ търсения, пътувания и преживявания. С Ели си говорим откровено за тревожността, за възстановяването чрез творчество и за простичките неща, които ни правят щастливи.
Здравей, Ели! Благодаря ти, че се съгласи да направим това интервю. Иска ми се да засегнем много теми – от творчеството, през менталното здраве, до онова, което ни носи радост. Представи се така, както би се представила на дете.
Хей! Аз съм Ели и живея в моя магичен и вълшебен свят, в който създавам красиви неща от мъниста, камъчета и метал. Аз съм нещо като феята на бижутата.
Коя е Ели извън света на Enteshe?
През последните две години все по-рядко чувам собственото си име. Всички ме познават като Enteshe.
Но понякога се питам… Къде е Ели?
Тя, която започна всичко с ръце, пълни с идеи, и сърце, пълно с мечти.
Enteshe е моето творение. Но Ели е човекът зад него.
Ели е странна птица, живееща в нейния си свят – неразбираем за повечето хора. Като Алиса от Страната на чудесата.
Автентична, пъстра, цветна и изключително емоционална, дива и непринудена, щура душа с леко рошава коса, която винаги гледа през розовите си очила и търси приключения.
Това съм аз – Ели, жената зад Enteshe.
Наскоро ми сподели, че си преживяла паник атаки. Какво според теб ги отключи и как съумяваш да живееш с тях?
Живеем във време на постоянно бързане, страх и информационен шум. Душите ни боледуват, а лекарството е любов и грижа – най-вече към себе си.
Моите паник атаки дойдоха, когато бях загубила усещането за живот. Беше периодът, в който търсех себе си и посоката си.
Беше моето пробуждане.
Първо имаше страх, въпроси без отговор: „Защо на мен?“, „Какво ми се случва?“
Докато не приех, че те вече са част от живота ми и че трябва да се променя из основи.
Тогава се върна и творчеството ми – то беше и остана моето лекарство.
Днес живея с паник атаките като с част от себе си. Грижа се за менталното си здраве с медитация, йога, разходки сред природата, книги, творчество и време за себе си.
Какво те прави щастлива?
Щастлива съм, когато давам на душата си това, от което има нужда:
- Творчество
- Пътуване
- Музика
- Приключения
- Море, изгреви и залези
- Истински моменти с любимите ми хора
- Кафе и книга
- Тишина, смях, вдъхновение…
Простички неща с огромна стойност.
За какво мечтаеш?
Мечтая да обиколя света. Да се потопя в магията на нови места и култури:
Виетнам, Камбоджа, Филипините – древни, загадъчни…
Африка, Бразилия, Куба, Карибите – диви и живи.
Искам да събирам мигове, които вдъхновяват.
Какъв би бил саундтракът на живота ти досега?
Като джаз – нежен, понякога бавен и меланхоличен, друг път див и вдъхновен.
Непредсказуем, но истински.
Коя е последната книга, която прочете?
„Пътят на твореца“
А последният филм, който изгледа?
Гледах „Sex and the City“ с една прекрасна приятелка – пижамено парти, домашно кино и голяма доза уют.
Ако имаше машина на времето, би ли променила нещо в пътя си?
Не бих. Само бих казала на себе си:
„Следвай мечтите си, душата си, сърцето си…“
И за финал – какво би казала на хората, които ще прочетат това интервю?
Вярвайте в себе си и мечтите си безпределно.
Живейте в своя свят, не в света на другите.
Вие сте творците на своя живот – създайте го така, както го усещате.
Продължавайте, дори и да ви е трудно, дори когато няма кой да ви ръкопляска.
Покажете на света своята автентичност.
Вие сте една малка вселена, която хората чакат да видят.
