Той е на 36 години, роден е в София и се занимава с актьорско майсторство. От малък развива таланта си на художник и още в трети клас реализира изложба. Завършва бизнесадминистрация и средно специално образование като треньор. Той се казва Емил Костов и освен с актьорство, се занимава и с фитнес, който му е хоби. Бил е шампион на България по самбо за юноши, стигнал е до трето място по джудо, през 2021 година стига до първото място в състезания по CrossFit и до второ място по силов трибой за аматьори. Но с него днес ще си говорим за актьорската професия и за голямото кино.
Как започна твоята страст към актьорството?
Започнах много случайно и много странно. Мои приятели преди време ме посъветваха да опитам да се реализирам в тази сфера, защото когато седнем на маса – обикновено съм център на вниманието с майтапите, шегите. И аз реших да изпратя снимки към Кино академия за таланти. След време те ми се обадиха, че съм одобрен по снимки и че трябва да се явя на жив кастинг.
И какво се случи по време на живия кастинг?
Бях доста притеснен. Представях си по съвсем различен начин нещата. Задачата беше заедно с едно момиче, което е завършило актьорско майсторство, да влезем в ролята на семейна двойка. Беше доста трудна тази задача, защото не знаех какво трябва да направя. Ние сами си измислихме монолога. Беше доста напрегнато. Радвам се, че попаднах на опитен партньор, защото първо трябваше да се караме, после трябваше да бъдем в любовни отношения и като цяло – освен трудно, беше много яко самото преживяване.
След това започнах обучение в школата на Кино академия за таланти. Запознах се с Наталия Дукова, Цвятко Ценов, Стоян Стоянов, с техните проекти. И впоследствие започнах да ходя на частни уроци при Наталия Дукова.
Какво ти е усещането за Наталия Дукова?
Тя е доста интересен човек. Има доста добър поход към хората. Харесва ми нейната директност и че е всеотдайна с това, с което се занимава. Кара хората, с които работи, да се чувстват комфортно. Успява да изкара от хората най-доброто и е много позитивна. Много се радвам, че благодарение на нея получих малка роля в игралния филм „Чудовища“, където си партнирам с Анастасия Левордашка, което е просто супер преживяване. Самият сценарий е много интересен и мисля, че публиката ще гледа филма с много голям интерес.
И какво е усещането да се целуваш с Анастасия Левордашка във филмова сцена?
Аз съм киноман от малък – гледам много филми. И когато бях малък и гледах такива сцени с целувки, се чудех дали това е наистина. Когато разбрах, че ми предстои такава сцена, си я представих в главата. И вече на снимачната площадка всичко се случи от само себе си. Получи се химия между нас, сякаш сме я репетирали многократно преди това тази сцена.
Разкажи за обучението в Кино академия за таланти – какво ти даде то?
Благодарение на обучението се научих как да се държа пред камера, как да влизам в кожата на даден персонаж, как да изговарям правилно думите. Като цяло, научих доста детайли за поведението пред камера.
Какви предложения за участие получи по време на обучението?
В школата получих една основа, а от частните уроци при Наталия Дукова вече се потопих в дълбоките води на актьорството. Един ден тя ми писа, че търсят персонажи в „Откраднат живот“ и аз подадох документи. Оказа се, че от кастинг агенцията на сериала също много са ме харесали – дадоха ми шанс с малка роля в един епизод, за което съм много благодарен. Това ми беше дебютът на екран. След това ми се обадиха за рекламен проект в политиката, съгласих се, заснехме рекламата. Получих и малка роля в сериала „Братя“. И тази година започна много добре, звъннаха ми пак за роля в сериала „Татковци“, той е малко по-комедиен, монологът ми в него е малко по-голям, режисьорът и главният персонаж, както и другите актьори, бяха супер готини и разбрах, че да бъда актьор много ми харесва! Имам си цел. Харесва ми да бъда пред камерата.
А какви роли предпочиташ да играеш: комедийни или по-екшън?
На този етап не бих отказал покана за участие. Аз може да имам една представа за себе си, но режисьорите имат различен поглед отстрани. И да – бих искала да опитам по-сериозни роли. До този момент винаги ми се е падало да партнирам на жена. Но бих опитал и комедия, особено комедия на абсурда.
От българските актьори режисьори с кого би искал да работиш?
Ще се върна на участието ми в „Чудовища“ и сцената с Анастасия – след като я направихме, макар че екипът беше много уморен, когато се обърнах, видях едни много усмихнати лица – особено на режисьора Калоян Патерков… Което като усещане много ме изкефи. Бих се радвал да работя отново с Калоян в негов филмов проект, защото е спокоен, позитивен човек, отворен към позитивност. Бих се радвал да мога да работя с повече български режисьори, което ще ми помогне не само за моя опит, но и за духовно израстване, и за цялостно развитие.
Имаш ли актьори – идоли, на които искаш да приличаш като стил на игра, или такива, от които се учиш ?
Аз нямам кумири. Но има няколко актьори, които много харесвам: Ал Пачино, Робърт Де Ниро, Антъни Хопкинс, Киану Рийвс. Те правят много убедителни роли на екрана и аз наистина им вярвам – това са хора с много интелект, с много всеотдайност към това, което правят. От българските актьори ми харесат Юлиан Вергов, Любомир Нейков, харесвам и Захари Бахаров, Александър Сано и Китодар Тодоров.
Но какво успя да научиш от актьорската професия и какво още ти предстои да научиш според теб?
Честно казано, научил съм много малко, това е една много интересна и дълбока материя, чиято философия и разбиране са много различни. Имам още много стъпки да извървя в своето развитие. Гледам да съм винаги здраво стъпил на земята и знам къде се намирам, независимо кой какви комплименти ми прави за ролите, които играя. Бих искал един ден да мога да дам пример на по-малките от мен с етика, морал и начин на поведение. Бих се радвал един ден да може да се случи това. Имам намерение да правя дарителски кампании – да помагам на деца, изоставени от родителите си.
Мечтаеш ли за голямото кино?
Честно казано – да. Хората се казали: Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите. Винаги се целя нависоко, колкото и да е трудно. За мен един човек, за да постигне нещо, трябва да мине през калта, за да усети болката. Без болка няма успех в живота. Гледам малко по-философски на живота. Няма случайни неща и хора в живота ми. Всичко, което се случва, има причина. От всеки един човек уча нещо ново. Иначе се надявам да мога да представям България на по-високо ниво по света.
Какво те вдъхновява и мотивира да продължаваш напред?
В моя живот така се случват нещата, че най-трудните неща ги постигам; а по-елементарните неща не са ми толкова интересни. Това, което ме мотивира, е, че чрез актьорството ти можеш да влезеш в обувките на всеки един човек, да почувстваш неговата болка или радост, това, през което е преминал. Това ми помага да бъда по-широко скроен човек, да разбирам хората по-добре такива, каквито са, да проявявам към другите повече толерантност и отношение.
