Той е артист, който знае как да ни изстреля в самия център на галактиката си. Днес с Димо от P.I.F. ще говорим не само за музика, защото ще ни разкаже за своя моноспектакъл „Кой прибира сутрин звездите?“, който ни развълнува дори и със самото си име. Ще ти споделим, че можеш да гледаш представлението на голяма сцена в Театър „Азарян“ на 27 февруари, а ние ще разпитаме Димо за останалото…
Здравей, Димо! Как се роди идеята за представлението?
През последните 20 години с режисьора Мария Банова и сценариста Здрава Каменова работим изключително много за куклен театър. Не искам да звуча нескромно, но музиката на 80% от представленията за деца в България е моя. Мария и Здрава, с които сме близки още от НАТФИЗ, периодично ме „навиваха“ да направя нещо със себе си като актьор извън музиката на P.I.F. Седнахме с Мария да нахвърляме идеи за пърфоманс на база на песните на бандата и импресия, рисуване с пясък върху светеща маса. Стигнахме до извода, че трябва да има и текст. Обадихме се на Здрава Каменова и тя написа шест монолога, в които може да се преоткрие всеки зрител, независимо дали е стругар, хлебар или музикант. Спектакълът е представен като моя изповед, но това би могло да бъде историята на всеки нормален човек и отношението му към любовта, самотата, призванието му, семейството като център, бащинството.
Разкажи ни повече за него…
На сцената ще видите репетиционната на група P.I.F. И всъщност аз закъснявам за тази репетиция, и осъзнавам, че липсва четвъртата стена в помещението, че има публика в залата. Но останалите музиканти си нямат идея, че са наблюдавани. И тук се случват монолозите, всеки от които смислово завършва с песен.
Знаем, че постановката е разделена от 6 монолога, вярваш ли в символиката на числото 6? Свързано ли е по някакъв начин то с живота ти?
Не съм суеверен. Не схващам смисъла, който някои хора влагат в цифрите. За мен те не предопределят нищо, освен реда ти на опашка някъде. Ако разбирах толкова много от числа, щях да съм по-бизнес ориентиран като творец, но не би (смее се).
Кое те промени през годините?
Раждането на дъщеря ми. Уроците, които получавам в общуването с нея. Жена ми. Загубата на любими хора, за които до последно си вярвал, че ще преборят демона си, но онзи отгоре е имал друг план за тях.
Музиката на група P.I.F. ще бъде част от постановката, но какво различно ти дава актьорската игра от професията на музикант?
Никога не съм делил двете неща, музиката на P.I.F. и актьорската игра. И двете са сцена, на която представяш нещо, което ти си направил. Монолозите са написани на базата на песните, които съм създал през годините.
„Кой прибира сутрин звездите?“ в небето на Димо?
Ще ти отговоря с намигване. Сега, преди премиерата в „Азарян“, помолихме родители да запишат клипчета, в които децата им казват: „Кой прибира сутрин звездите?“. Едно от децата видимо се опитваше да се измъкне от тази задача и докато катереше някаква люлка, подхвърли на майка си: „Аз“. Чисто и простичко: „Аз“.
*А повече за концерта на P.I.F. – „Малък концерт за големи влюбени и техните деца“ на 14 февруари в Литературен клуб „Перото“ научи тук.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Адриана Янкулова и Цветана Бонева