Автор: Цветана Бонева
Коледа е онова тихо време в годината, в което домът говори повече от думите, а семейството се събира не около масата, а около усещането за заедност. Тази година нашата коледна среща е с Красимира и Димитър – двама души, които споделят любов, деца, дом и общ път. Разговорът ни с тях е честен, човешки и топъл – такъв, какъвто е животът им днес. Без поза, без филтър, съвсем истинско и съвсем красиво…
Здравейте, Красимира и Димитър! Радваме се, че именно вие сте нашата коледна двойка. Представете се на нашите читатели – кои сте днес като семейство и с какво е пълен домът ви в този етап от живота?
Днес сме едно шарено българско семейство, което има завидни логистични умения и висок праг на търпимост към шум и кучешки косми. Домът ни е пълен с надежда, поглед и стремеж към по-светли дни. Имахме трудна година, не мога и не искам да го крия. Хубаво е да споделяме нещата и извън розовите очила на социалните мрежи, защото всички хора минаваме през много подобни периоди в животите си.
Кога усетихте, че вече не сте просто двама души, а истинско семейство?
Труден въпрос… Може би когато дойде първият общ план за по-далечно бъдеще. Първият общ, мечтан дом.
Как бихте описали любовта си днес – след всичко преживяно, научено и споделено?
По-зряла, по-тиха и приемаща, по-осъзната. След бурята на влюбването, след пожарите на първата година от отношенията, идва този етап на истинско опознаване, на сваляне на филтрите и поглеждане очи в очи. При първите проблеми сякаш си проличава накъде поемат тези отношения. Трудно е, но е много ценно за връзката да се поплува и в бурни води, за да се тества корабът.
Как се промени връзката ви, когато към нея се добавиха децата и отговорността?
Минахме през сътресения, отдалечаване, необичане, подминаване. Мисля, че повечето хора минават през тази пропаст след появата на дете. Ние имахме вече лош опит с предишни партньори и този път беше стискай зъби и това ще мине. И мина.
Какво най-много цените един в друг в ежедневието, извън романтиката?
Това, че не спираме да се учим. Това, че можем да разговаряме открито за емоции, чувства, за живота и да се държим свободно един пред друг. Сигурен признак за доверие е, ако можеш да се срутиш в ръцете на човека до теб, без да се притесняваш от него, както и да плачеш от смях три минути по-късно, също там.
Как преминава един ваш ден – от сутрин до вечер, с всичко реално, шумно, красиво и уморително в него?
Имаме режим на семейството, в който функционираме всички. Общо взето сме хора на графика и всичко е под час. Малко тъжно звучи, като го казвам, и миговете, в които излизаме от този график, са щастие и глътка свеж въздух, но просто сме доста голяма бройка и чисто логистично в големия град няма как да се справим без разчертан план за деня. Аз ставам първа, приготвям закуска и имам 20 минути да изпия кафето си в тишина и бавно. После будя големите деца, които вече са самостоятелни и нямам ангажимент с тоалет и обличане. Митко става и ги кара на училище, аз пък карам малкия на градина или чакаме бавачката вкъщи. После има разходка на кучето, пране, чистене и излизаме всеки по задачи. Нищо специално.
Как изглежда една ваша тиха вечер у дома, когато няма графици и бързане?
Тиха – трудно. Обикновено нашите деца си лягат около 21 ч. и после имаме време за нас. Не винаги го прекарваме заедно. Понякога той играе игри, а аз гледам сериал на дивана. Друг път попълваме кръстословица, готвим или просто си говорим. Имаме си нашите моменти, благодарение на близките ни, които ни помагат с децата.
Какво означава Коледа за вашето семейство – повече традиция или повече усещане?
Преди четири години бяхме едни гаджета и някак попаднахме в чужбина по Коледа. Вечерта на Бъдни вечер осъзнахме, че повече никога няма да пътуваме извън дома на този ден. Едвам се прибрахме вкъщи, плакахме по пътя, купихме си боб и брашно и в 23:45 седнахме на масата с питка и храна. Оттогава Коледа придоби съвсем друг смисъл за нас. Събираме семействата си в нашия дом. Аз готвя за всички с голям кеф и вместо да бягам от този калабалък зад граница, нямам търпение да го случвам.
Имате ли любим коледен ритуал, който всяка година ви събира по един и същи начин?
Не. Ето, тази година трябва да го създадем. Благодаря ти за идеята.
Кой момент от празниците ви е най-скъп – украсяването, вечерята, сутринта на Коледа?
Моментът, в който всички ме чакат да седна, за да кажем молитвата. Когато масата е готова, любимите ми хора са на нея и сме споделени и смирени.
Как изглежда домът ви по Коледа – обичате ли изобилието или по-скоро семплия уют?
Светъл, топъл, с много лампички и свещи, коледна музика, мирише на меденки и се чува детски смях и крясъци.
Какво искате децата ви да помнят за Коледа, когато пораснат?
Дано помнят, че са били щастливи и да идват вкъщи с децата си, без да се налага да ги каня. ю
Кое беше най-голямото предизвикателство, през което преминахте като двойка?
Последната година се изправихме пред първия си по-сериозен труден период като двойка, а и като отделни хора. Предизвикателството дойде, когато се отпуснахме след дълъг период в режим бий се, бягай или замръзни. Странно е как един такъв период, в който чувстваш най-любимия си човек толкова далечен, всъщност те приближава повече до него впоследствие, но голямата картина трудно се вижда, когато още ти боде очите.Предизвикателството ни беше да се видим слаби, уплашени, тъжни, празни, болни. Това трудно се понася. Искаш да избягаш или се чувстваш безсилен да помогнеш. Страшно е, но зад гърба си минава по-бързо и леко.
Как се подкрепяте, когато единият е по-слаб, а другият трябва да е опора?
С всички налични ресурси в този момент. Понякога това е едно рамо, друг път компания пред лекарски кабинет или просто а искаш ли да идем някъде само двамата за уикенда и да четем книги. Или почивай си, аз ще закарам децата.
Имате ли правило, което никога не нарушавате, дори когато не сте на едно мнение?
Опитваме се да наложим едно правило от няколко години и то е никога да не казваме край. Колкото и да се караме, каквото и да е станало, да си забраним тази дума и тази идея въобще. Аз не успявам винаги, но съм намалила употребата.
Какво ви връща обратно един към друг, когато ежедневието ви отдалечи?
Любовта. Нямам друго обяснение .Ние сме просто две деца в тела на възрастни и не трябва да забравяме, че целувката и прегръдката лекуват всичко.
Какво си пожелавате като семейство за Новата година – не като цели, а като усещане?
Здраве и мир. Нищо друго не ни липсва и не искаме толкова силно.
За какво мечтаете тихо, като семейство, без да го казвате на глас твърде често?
Децата ни след 50 години да кажат: Мале, тези двамата наистина още се обичат.
