Той е един от любимите ни таланти и е графити артист, който се занимава с дизайн, а между другото е и режисьор. Митко Стафидов днес е тук, за да ни разкаже за новия си съвместен проект с Иво Златанов – „Нахапано“. Как започва всичко и какво още предстои, може да научите от интервюто ни с него.
Здравей, Митко. Разкажи ни за последния ти проект с Иво Златанов – „Нахапано“, и за всичко интересно около теб в момента. Как се появи идеята за видеото?
Здравейте! Иво Златанов точно беше приключил със записа и микса на „Нахапано“ заедно с Мартин и Жоро от Homeovox, и се свърза с мен с идеята да заснемем уж непринудено видео, за да я направи свой пръв сингъл. На мен и на оператора Виктор Кирилов песента ни допадна много и му предложихме да направим нещо по-специално като концепция. Песента е с много образен текст и двамата бяхме съгласни, че видеото също трябва да тече като един вид „визуална поезия“, та идеи като: кораб в небето, живо плашило, голямо куче сред купа сено, ни се сториха интересни. Точно по същото време работих и над един „космически“ стенопис в подлеза на „Гешов“ и „България“, та явно оттам съм „присвоил“ и темата с астронавта, който да „открива“ всички тези картини, докато върви в полето. Логически навързахме всичко това чрез идеята, че едно момченце изпуска своето мече от леглото си, става и започва да го търси, пречупвайки стаята си през своето въображение.
Кои бяха най-интересните моменти от снимачния процес?
Снимането на всяко видео предполага различни предизвикателства и никога не се минава без „кризи“, но това е едно от нещата, които държат процеса свеж и интересен. Та подобна криза беше, когато уцелихме единствената дъждовна в цялата страна седмица от лятото и трябваше да преместим снимките за други дати. Това пък накара слънчогледите, които бяхме набелязали, да прегорят и трябваше да преместим и локациите. Но интересното е, че в крайна сметка така дори стана по-добре, понеже се наложи да снимаме в Павел баня, където е израснал Иво, и съответно цялото видео се получи още по-персонализирано за Иво като изпълнител. Това, че в образа на астронавта и моряка пък синовете на Иво – Яни и Ники, още повече засилва идеята за личния характер на проекта.
Коя тема „нахапахте“ в това парче?
Псевдонимът на Иво Златанов е „Мъртвият капитан“, понеже самият той е работил дълги години като реален капитан на изследователски кораб. Ето защо цялото видео е повлияно силно от морската тематика, която е преплетена през него чрез различни образи. Темата за пътя на човека през живота, борбата, срещата със страховити случки и образи и това, че трябва да продължим независимо от всичко е същата като тази и от песента, което е важно за мен като режисьор и за Иво като изпълнител.
Митко, преди време беше един от инициаторите на проекта ПОдЛЕЗНО? Как рисуването в градска среда премина в режисура? Това ли е основният ти фокус в момента?
С видео, а също и с аудио продукция, особено на музикални видеа, се занимавам отдавна, но едва в последно време раздвижихме и разпространението на тази ми дейност. Правил съм видеа и музикални проекта за Милена Славова, дует 2 Наум със специалното участие на Етиен Леви, Мирян Костадинов и други, но дейността на ПОдЛЕЗНО винаги е имала много по-силен медиен отзвук – за което, разбира се, се радвам много, защото това означава, че от такъв тип доброволчески проекти в градската среда наистина има смисъл. Напоследък гледам да се поуча от интензивния курс по PR, който ми предостави ПОдЛЕЗНО, за да приложа колкото мога от наученото и в първичната ми дейност в областта на музиката и видео продукцията, където се радвам, че имам възможност да се развивам поне до този момент.
През 2015 г. заснемаш първия си късометражен филм „Разговор с Ал“. Иска ли ти се да останеш в киното?
Филмът и цялото изживяване покрай него до ден днешен за мен остават много специални, защото, от една страна, самият сценарий беше вдъхновен от много лични за мен изживявания, а от друга – цялата продукция се случи по абсолютно невероятен начин – след месеци на откази и задънени улици, най-накрая като един обикновен студент втора година кинорежисура успях да намеря, впечатля и измоля CEO-то на киностудио New Boyana, Yariv Lerner, да ни предостави терен и техника за един ден, в който да го заснемем. Аз все още съм му много благодарен за това, понеже цялото заснемане беше едно от най-стресовите, но и най-невероятните преживявания, които съм имал – валя ни дъжд, пече ни слънце, духа ни вятър – и все пак успяхме да го заснемем и завършим, за което съм много горд и благодарен на всички участващи. Все пак след този проект осъзнах, че ми доставя най-голямо удоволствие да снимам и монтирам в къса форма и по музика, така че музикалните видеа за момента остават на преден план за мен. Но никога не се знае, стига да узрее правилната идея и да се предоставят правилните обстоятелства, със сигурност бих обмислил отново и проект в света на киното.
От кого черпиш вдъхновение?
За ужас на всички мои състуденти, с които учих кино, моят вкус винаги е бил сравнително комерсиален. За мен простотата, избистрената идея и добрата структура и в музиката, и във видеото – остават най-важни и съответно, работата на композитора на огромна част от световните поп хитове Макс Мартин например, винаги ме е вдъхновявала. Според мен това чрез композицията си да изведеш на преден план най-доброто от един изпълнител и да опростиш цялото нещо до толкова, че то да остане мелодично и запомнящо се е най-добрата стратегия, която можеш да имаш, когато подхващаш един музикален проект. В същото време, по отношение на видеочастта, великани като Джоузеф Кан и Дейв Майърс винаги са ме впечатлявали с подхода и работата си. И все пак подобни имена само могат да служат за пример със своя подход, а вдъхновението винаги трябва да идва от най-добрите качества на артиста, за когото се работи.
Какво ти се иска да виждаш по-често в музикалните и аудио-визуални продукти в България?
Честно казано, ми се иска да виждам все повече оригинални, обмислени и добре изпипани идеи, независимо от своя жанр и влияния. Според мен качествени аудио-визуални продукти може да има във всеки един жанр, стига те да са автентични, верни на качествата на своя изпълнител, и да не се опитват да подражават на чужди продукции без причина, но, разбира се, това става с продължителна работа и много внимание – като цяло е вярно, че хубавите неща стават бавно.
Ако трябва да определиш предстоящото лято с една дума, каква би била тя?
Заето. Очертават се няколко проекта, които ще движим с ПОдЛЕЗНО, включително проект в Пловдив, и няколко частни такива, един личен проект за запис, изпълнение и заснемане на видео към него, който обмислям и готвя от дълго време, както и подготовката за разпространението на още по-амбициозен видеоклип, който заснехме в Италия – за популярен български изпълнител.
Разкажи повече за този видеоклип и за мистериозния изпълнител.
Това е изпълнител, когото може би част от хората познават от един от музикалните формати. В момента той изпълнява музика в стил Майкъл Бъбле – леко джаз, блус, „show-tunes“, „класически поп“, та песента, която му написах, е поп, но е и с доста оркестрален аранжимент и седи леко като саундтрак на филм за Джеймс Бонд. Това, разбира се, предполагаше и грабващ вниманието клип, та намерихме много красива историческа вила, паметник на културата, в Южна Италия, където заснехме и част от клипа. Останалата част заснехме в Позитано, на брега Амалфи, едно от най-красивите места, на които аз лично съм ходил, та нямам търпение наесен да представим и този проект, живот и здраве.
Какво следва след това?
Работата с ПОдЛЕЗНО продължава, а аз се надявам да имам възможност да се захващам с все по-големи проекти и да намирам изпълнители с потенциал и хъс за работа, както и желание за създаване на наистина качествена аудио-визуална продукция, която да остава във времето и на свой ред да впечатлява и вдъхновява.
Автор: Александра Иванчева и Мариана Станчева
Снимки: Личен архив
