Автор: Радослава Петрова
Атанас Мишев – Наси Свеж, е от онези градски герои, които не можеш да подминеш – нито по улицата, нито в разговор. Със заразителна усмивка, бърз ум и още по-бърз език, той превръща ежедневието в сцена, на която играе с талант, чувство за хумор и неподправена човечност. Наси е артист, водещ, промоутър и уличен философ – но преди всичко остава верен на себе си и на онова особено усещане за свобода, което го води през живота. Поводът да си поговорим с него е предстоящото издание на Aniventure Comic Con, където и тази година Наси ще бъде сред най-разпознаваемите лица на събитието, а феновете ще могат да се срещнат с него на 5 юли в зала 4 в специалната Meet & Greet зона в Интер Експо Център. В този разговор той разказва за пътя си, за вдъхновението, което черпи от града, и за смисъла да останеш „свеж“ – дори когато не всичко наоколо е...
Здравей, Наско! Представи ни се така, както би се представил на едно дете!
Здравей, малкия, аз съм баткото от телефона.
Разкажи ни кой е Наси Свеж отвъд социалните мрежи.
Любител на дълги разходки и ценител на личното спокойствие.
Как започна всичко – откъде дойде желанието да се изразяваш чрез съдържание и хумор?
Всичко започна в гимназията. Когато си заобиколен от хора, които са академично по-добри от теб, мнението ти остава на заден план. Може би и тогава открих начин да изразявам мнението си, опаковайки го в шеги, за да не привличам прекалено много погледи. В крайна сметка според мен всеки иска да бъде чут.
Името Наси Свеж носи вайб още преди да те чуем. Как се роди този псевдоним?
Казвахме на един мой приятел Митко Релакс и исках и аз да измисля нещо, което да не ангажира. Затова замених „релакс“ със „свеж“. А и думата „релакс“ не е много българска. Българинът много мрази чуждици!
Съдържанието ти е смесица от сарказъм, ирония и една особена градска поетика. Как се раждат идеите ти?
Мразя да седя вкъщи. Не харесвам и спането. От малки винаги сме били навън. Може би оттам се поражда погледът ми над нещата, които всекидневно ни заобикалят. Обичам да общувам с непознати и да чуя какво имат да разкажат стените на града.
Тази година ще те видим и на Аniventure Comic Con, един от най-големите фестивали за попкултура в България, който ще се проведе на 5 и 6 юли в Интер Експо Център. Какво означава за теб това участие и какво да очакват феновете?
Момче от народа има възможност да се види с хората, които са му дали гласност. Мога ли да съм по-щастлив? Реторичен въпрос е (смее се).
Градската култура е силно застъпена в съдържанието ти. Какво място има София в твоята история?
Както казах в предишния въпрос, обичам градската среда. Цялото ми съзнание е пряко свързано със София. Не си представям да живея на друго място. Има нещо красиво в това да знаеш, че по улицата, по която вървиш, някога е вървял Вазов примерно. Градът ти дава чувство на принадлежност.
Да си артист с характерен стил в България често означава и да срещнеш неразбиране. Имало ли е моменти, в които си се колебал или си мислел да се откажеш? Как се запазва вътрешният фокус, когато външният свят е шумен?
Външният свят е шумен, защото му е напълно позволено да е шумен. Ако всички имахме едно и също мнение, нямаше да е интересно. Социалните мрежи ни дадоха свобода, в която дори обикновен човек като мен може да изрази мнението си. Колебания има постоянно, което прави ежедневието ми още по-интересно.
Имаш специфичен визуален и комуникационен стил. Има ли хора или културни влияния, които са те оформили? От какво черпиш вдъхновение?
Черпя вдъхновение от хората. Смятам ги за доста по-интересни от мен. Опитвам се да ги нарисувам възможно най-достоверно в клиповете си. Това, което ме е оформило, е телевизорът. От малък съм бил изключително привлечен от екрана, независимо дали дават анимация или сутрешния блок.
Как определяш успеха в днешния дигитален свят?
Успехът си е успех, в която и да е област. Може би възможността да пробуждаш емоция чрез това, което правиш, бих определил като персонален успех за мен.
Ако имаше машина на времето, къде би се върнал и какво би променил по пътя си дотук?
Ако искам да се върна в конкретен момент в миналото, бих се върнал назад и бих казал: „Дяконее, вържи си обувките!“. В моя живот не бих променил нищо. Доволен съм от това, което имам.
Какво предстои – можеш ли да ни подскажеш за нови проекти, колаборации или изненади?
Нямам идея какво предстои. Опитвам се да живея в настоящето. Само така мога да съм спокоен за бъдещето.
Пожелай нещо на човека, който чете това интервю в момента.
Да пие едно кафе.
