Врял и кипял в пускането на музика, в радиожурналистиката и телевизията, сега любимото му амплоа е да бъде баща на Франки, а личната му мисия – да е посланик на качествената музика. Признаваме си, видяхме го в коренно различна светлина, а ако и на вас ви е интересна музикалната сцена и как се сбъдват мечтите на един меломан, нека да надникнем заедно в света на Мартен Роберто.
Здравей, следиш ли българската музикална сцена?
Изкъсо!
А кои артисти трябва да следим в момента?
Има изключителни артисти, които са на световно ниво в много отношения. Дали в поп стилистиката, или в по-алтернативната музика, наистина има гениални хора. Това, което публиката трябва да следи, поне според мен е алтернативната хип-хоп сцена. Имена като DAYO, като Жлъч, Григоров и Гена, Funky Miracle, TubeHeadzz, Hayes&Y, това за мен са абсолютни чудеса в музикално отношение. И това, което те правят със сцената без каквато и да е подкрепа на мейнстрийм медиите, е забележително и всъщност то за мен показва какво наистина искат да слушат хората. Защото много често в тези медии (работил съм на такива места), когато се прибягва до по-комерсиални неща, оправданието е, че това е музиката, която хората искат да слушат. Това не е точно така.
Тази артисти пълнят заведения и разпродават концерти, така разбираш какво наистина искат да слушат хората в България – изключителна музика, която има значение не само на нашите ширини и не е направена с цел да имаш летен хит.
Кои са любимите ти заведения в София, в които обичаш да пускаш и да се забавляваш?
Смея да твърдя, че имам лукса да пускам само на места, където ми е приятно. Имам различни сетове за тези места, но през цялото време фънкът е пулсацията, която гоня. Дали ще пускам хип-хоп, соул, фънк, диско, дийп хаус или соулфул хаус, през цялото време положението е много фънки. Дали ще пускам в KOTO, в „Спутник“ или в Kick’s, навсякъде се чувствам добре, защото пускам музиката, която обичам и която харесвам. Не правя компромиси с това нещо и то е много важно за мен като артист.
Кое е любимото ти амплоа в живота?
Амплоа? Това, да съм баща на Франки.
Кое професионално преживяване по някакъв начин ти е преобърнало живота?
Много са нещата, които са се случили може би в правилния момент и на правилното място. Тази година правя 20 години, откакто започнах да пускам музика. Моята мечта беше именно да се занимавам с музика, да давам на хората музика. Не ме интересуваше просто да пускам, за да изкарвам пари, а да разказвам истории, да давам на хората „информация“ и да провокирам любопитство в тях за повече. Не е задължително да харесваш музиката, за която говоря, но е важно да знаеш за нея.
За мен е важно да имаш разнообразие в главата, тогава можеш да боравиш с много повече различни емоции, защото музиката е емоции и чувства. Исках да стана радиожурналист, но не ме приеха журналистика, а кандидатствах тази специалност, защото мислех, че това е стандартният път, по който трябва да мина. А всъщност с много работа станах диджей, станах радиоводещ, станах телевизионен водещ, и за мен това е изключителен късмет, защото аз можех да бъда просто един меломан, на когото не му се отдава възможността да се реализира професионално в тази сфера. Може би съм видял тази възможност и съм се постарал да се възползвам от нея, но при всички положения смятам, че това е освен много бачкане, и късмет – да ти се усмихне съдбата и да ти даде да направиш това, което искаш.
Един от съществените моменти, които много промениха живота и кариерата ми, е когато Роро, лека му пръст, ме покани да бъда част от екипа на телевизия MM. Това е велик момент за мен. Тази телевизия събираше едни самоотвержени хора, които искаха да дават на публиката култура и изкуство, и го правеха по изключителен начин. Тогава тези хора бяха много влиятелни, аз бях в екипа на личности като Гути, Алекс, Роро. За мен е много голямо щастие, че бях на тази сцена. Тази телевизия беше събирателно за ужасно много готини неща, ужасно много събития, ужасно много музика, ужасно много бачкане – един много щастлив момент от живота ми. Оттам тръгнаха нещата, много хора разбраха за мен. После започнах в радиото, първите моменти в телевизията… Всъщност първите ми опити в медиите бяха в телевизията и бяха много жалки. Аз съм единственият, който има копия от тези предавания от 1999 година. Водех музикално предаване по „Ринг“, което беше абсурдно. Преживял съм доста и помня всички моменти, които са повлияли на пътя ми, и съм благодарен за възможността да ми се случат.
Ти си много артистичен, може би се дължи на това, че голяма част от семейството ти са актьори?
Истината е, че понеже наистина голяма част от семейството ми са актьори, аз в един момент развих алергия към това. Бях се зарекъл, че никога няма да се занимавам с НАТФИЗ. Израснал съм по театри, по премиери, по репетиции, и в един момент наистина ми беше втръснало. И си бях казал: „Не, аз никога няма да стана актьор“. Може да не съм такъв, но се изявявам като друг прокламат на изкуството – музикален журналист и диджей. Снимал съм се във филм, но това беше риск и решение на Шошо. Убеди ме да участвам в „Лора от сутрин до вечер“. Аз му казах, че не ставам за нищо, но той каза: „Ставаш“. Аз лично не се харесвам, аз не обичам да се гледам и да се слушам.
За какво си мечтаеш?
Мечтая за най-основните неща – да съм жив и здрав. Мечтая близките ми да са здрави и щастливи.
След като имаш толкова опит зад пулта и на музикалната сцена, не си ли мислил да направиш нещо, за да предадеш знанията си на по-младите и прохождащи хора в тази сфера?
Аз го правя постоянно! През годините е имало много диджеи, на които съм показвал много неща. Споделям ги с най-голямо удоволствие. Колкото повече хора знаят за музиката, която аз харесвам, толкова по-добре съм си свършил работата. И помагам абсолютно на всеки, който има нужда от моята помощ, защото на мен са ми помагали много и знам колко е важно това.
Знам колко е трудно, когато хората не те познават и трябва да се налагаш. И пак е свързано с късмет – да се отпуши тази машинка и да тръгне да работи. Това изисква яко бачкане, в случай, разбира се, че искаш да постигнеш нещо. И не трябва да се отказваш, докато не се получи. Аз така правя и смятам, че има накъде да се развивам още – мога повече. Аз и Ники Данев правим музика, развивам се и в тази насока и за мен е изключително щастие, че имам възможността да познавам много музиканти в България. Въпреки че съм диджей, познавам може би всички, и за мен е голяма чест. Преди три години издадохме албум с Ники – „Heartbeat“. В този албум пеят Любо Киров, Рут Колева, Криста, Белослава, Бобо… Но не искахме да правим това, което те са свикнали да правят – ние искахме те да пеят върху това, което ние искаме да представим на хората като наша музика. И мисля, че стана жесток продукт – може да го чуете навсякъде. И възможността да работим с такива изключителни хора е щастие.
Сподели ни нещо, което не знаят хората за теб.
Може би, ако не знаят, не трябва да го знаят (смее се). Вълнувам се от изобразително изкуство, от мода и постоянно търся, чета и следя за тези неща, понеже смятам, че ме обогатяват.
Другият експеримент в живота ми, който подех преди няколко години, е да правя дрехи. И то взе, че се получи! И ще продължа да го правя, защото имам възможността да се занимавам с това и не мога да не се възползвам.
Времето е много абстрактно понятие и моят извод е, че трябва да даваш най-най-най-доброто от себе си всеки ден. Именно това е най-важното за мен, освен, разбира се, аз и близките ми да сме здрави и щастливи. И ако те са щастливи, аз ще направя чудеса с това, с което се занимавам, защото ще имам всичко, от което имам нужда. Това е щастието за мен.
Ако може да дадеш един съвет на хората.
Не слушайте глупости, не си хабете живота в слушане на тъпотии. Имам един много любим артист, той се казва Жан-Мишел Баския и негова е следната сентенция: „Изкуството декорира пространството, а музиката декорира времето“. Слушайте качествена музика! Танцувайте и се усмихвайте много! 🙂
Предаването на Мартен „Musicology“ е на честотата на Радио София и може да го слушате всяка събота между 16,00 и 18,00 часа, а 60/02 с Жлъч е предаване за хип-хоп всяка неделя от 22,00 часа – също по Радио София.
*Специални благодарности на Q-Ftetaria за уютната локация за снимки.
Автор: Ваяна Данаилова
Фотограф: Румяна Тодорова
