Евгения Сарафова е преподавател по картография и ГИС в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Има над 15 години корпоративен и академичен професионален опит – проведени стотици обучения на разнообразни теми, свързани с иновациите, геопространствените технологии и наблюдението на Земята от космоса, както и работа по български и международни проекти за изграждане на геобази данни, изработване на картографски продукти и превод на специализирана литература на български език. Печелила е множество награди и отличия – част от селекцията на сп. Forbes Bulgaria „30 под 30“, презентатор на TEDxSofia, номинирана е за „Жена на годината“ и др.
На 30 октомври, в регионален център по съвременни изкуства „Топлоцентрала“, заедно с видео-артистът Никола Налбантов, Евгения щe въведе всички любители на географията, историята и картографията във „Вълнуващия свят на картите“ – една уникална по рода си художествена лекция под режисурата на Димитър Узунов, част от стартиращия международен научно-артистичен фестивал „Театър на чудесата“. Използвахме повода да си поговорим за фундаменталното значение на географските карти за човешката цивилизация, за първите и най-интересни примери и за ролята на картите във високотехнологичното настояще и бъдеще. Ето какво ни разказа тя…
Важността на картите за човешката цивилизация е наистина огромна, но малцина си дават сметка за ключовата им роля. Можеш ли да споделиш защо картите са толкова важни?
Картите се използват от хората още от древни времена, за да решават различни техни „проблеми“ – да бъдат средства за ориентация, да разрешават казуси или да ни служат за обучение. Те помагат и за развитието на пространственото мислене у хората, което е изключително важно и ценно. В днешно време използването на карти не е само свързано с класическия им вариант (на хартия), но също и с много на брой популярни мобилни приложения, с помощта на които следим къде сме в пространството чрез навигационни системи, приложенията за спорт и какво ли още не.
Кога възникват първите карти, познати на човечеството и какво представляват?
Първите карти, достигнали до наши дни, са свързани с начините, по които древните хора са си представяли света около тях, или може би дори ни показват как са се опитвали да си обясняват това, което виждат в природата и на небето. Има доста артефакти, откривани в пещери, като такъв пример имаме дори и от българската пещера Магурата. Една космологична рисунка от нея присъства като пример за древно творение, обясняващо пространството, в най-голямото научно изследване за история на картографията. Иначе за най-старата карта на света, т.е. изобразяваща целия познат за хората тогава свят, се признава Вавилонската карта на света, която е от IV-V в.пр.н.е.
В настоящите високотехнологични времена, буквално с един клик може да се озовем в която точка на Земята пожелаем, но как точно и за колко време са съставяли картите древните изследователи?
Често, когато правя карти със съвременни данни, и се ядосвам, че нещо не мога да наместя или не ми харесва как се получава, се чудя как са успявали навремето да правят такива красоти. Всъщност, днес можем да правим много бързо и много на брой карти, а в миналото (и то до сравнително скоро) всичко това е бил един продължителен ръчен процес. Има карти, които са правени цели десетилетия. Старите карти са нещо много красиво и носят романтиката на времето, в което са създадени.
Споменахте Магурата, но има ли и други примери за такива древни карти и на територията на България?
Територията на България е картографирана още от древни времена, затова и я има на много и различни географски карти от миналото. За щастие все повече картографски архиви по света биват дигитализирани и това улеснява всеки, който има желание да ги разгледа. У нас такъв пример е архивът на Националната библиотека, в който има също много ценни издания.
Една от най-известните и най-мистични карти в историята на картографията е Картата на Пири Рейс от 1513 година, която и до ден днешен е обект на горещи спорове от страна на учените – тя е изключително подробна, а също изобразява допълнителен континент, който се смята, че е Атлантида. Забелязват се и още много мистерии. Можеш ли да разкажеш по-подробно историята на читателите и какво е твоето лично мнение за нея?
Да, това е една от най-интересните карти от историята на картографията. Всъщност на нея е изобразена част от бреговата ивица на съвременните Южна и Северна Америка, но въпреки това остава въпросът как е направена с такава прецизност. Има и други запазени карти от този период, които далеч не са толкова точни. Най-голямата загадка около нея е свързана с това, че вероятно за източник при създаването ѝ е използвана карта на Христофор Колумб, която обаче не е запазена до наши дни.
Нека открехнем завесата малко преди 30 октомври – какво ще преживее публиката, която реши да прекрачи „Вълнуващият свят на картите“?
Подготвила съм една компилация от карти, които ще покажат колко важни са те, дори в днешно време, и колко много хората разчитат на тях всъщност. Няма да говорим само за стари карти, разбира се – не бива да пропускаме и съвременните технологии, с които днес се позиционираме и чрез които правим страхотни пространствени анализи. Надявам се хората да видят този вълнуващ за мен свят така, както аз го виждам – пъстър, романтичен, заради интересните истории на старите карти, но и високотехнологичен и иновативен в днешно време.
Как картографията и географията станаха твоя професия и призвание?
О, това е също част от презентацията и няма да разкривам много детайли (смее се). Харесах това като тема още на 14 г. и още тогава знаех, че искам да работя в тази сфера. Така и стана – имах цел и смело мога да кажа, че я постигнах. Никога не съм си представяла, че ще водя лекциите по този предмет в Геолого-географския факултет или ще се занимавам с наука, но това е положението – животът е интересно нещо.
Имаш ли любима карта?
Само една любима карта нямам, но много харесвам някои стари карти, като например направените по идеите на Хумболт. А от съвременните – обожавам да гледам Земята, заснета от космоса – имам си даже цяла колекция с такива постери. Планетата ни е много, много красива.
А ако притежаваше вълшебна карта, която може да те отведе навсякъде, където пожелаеш, къде или какво би било това място?
Ехааа… не съм се замисляла… Може би бих се радвала, ако имам карта, която да винаги да ми показва „верния път“, защото понякога, когато човек се чуди дали дадено решение е добро за него и семейството му, вероятно една такава карта би свършила чудесна работа.
„Театър на чудесата“ 2022 ще се проведе от 27 до 30 октомври в Център за Съвременни изкуство „Топлоцентрала“ в София. Билетите могат да бъдат закупени онлайн, както и на касите на “Топлоцентрала”.
Фестивалът „Театър на чудесата“ се организира в България от Арте Урбана Колектив, в партньорство с RATIO и Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала” и с подкрепата на програма “Творческа Европа” и Национален Фонд “Култура”. „Театър на чудесата“ е част от европейския проект CURIOUS.
